Дребната старица, която наруши всички правила

– „Нещо“? Един милион не е „нещо“! – каза Ана-Грета, а гласът й прозвуча със силата на гръмотевица. – За какво ще похарчи един милион – за пощенски марки?!

– Но ние обещахме да платим и пътуването на Гунар, нали? – напомни Умника. – Това също ще струва пари.

– А, да, вярно. Вярно, че решихме така – каза Ана-Грета.

Тя помълча малко, после изведнъж избухна:

– Боже господи, забравихме нещо!

Беше толкова разстроена, че скри лице в ръцете си.

– Забравихме парите от водосточната тръба!

– Изобщо не сме ги забравили – увери ги Марта. – Ще ви кажа по-късно, но сега трябва да потегляме към летището. Хайде, качвайте се в микробуса.

Всички си дадоха сметка, че нямат време за губене, и бързо се качиха. Това им отне малко повече време от обикновено, защото картините заемаха много място и трябваше да се съберат заедно с тях.

Андерс отиде да затвори вратите, поколеба се, посочи към картините и се усмихна:

– „Лигата на пенсионерите“ нанесе поредния си удар!

– Старите хора също го могат – изсумтя Ана-Грета, а останалите доволно измърмориха в отговор.

Марта свали прозореца от своята страна.

– Извинявай, че ти оставяме досадната работа – каза тя и запали двигателя. – Но както ти казахме, ще ти бъде платено за това. Благодарим ти още веднъж и много поздрави на Ема.

– Ще предам, а вие скрийте следите си и занесете прахосмукачката и фризерите за рециклиране – каза Андерс.

– Горкото момче – каза Кристина. – Елате ни на гости, за да можем да ви се отплатим, както и на Ема. Какво ще правим със „Зелената заплаха“?

– Това, което се разбрахме – каза Марта и вдигна прозореца. – Ще оставим микробуса на паркинга за заминаващи пътници пред летище „Арланда“. Така никой няма да му обърне внимание поне една седмица, а дотогава ние ще бъдем далеч оттук.

– Освен ако аз не го прибера преди това – измърмори Андерс.

– Добре, да тръгваме тогава – каза Греблото.

– Не, почакайте малко – каза Кристина.

Тя отново слезе от микробуса и прегърна Андерс.

– Искам да се грижиш за себе си, мило момче, и да дадеш от парите и на Ема. Не забравяй да я поздравиш, както и малката Малин.

Тя пъхна една пачка банкноти в ръката му:

– Това е малък аванс и не забравяй, че двамата с Ема ще станете още по-богати, когато получите цялото си наследство. Но ако не използвате този милион както трябва, няма да получите нищо. Нищичко!

– Да, мамо, добре. Разбрах – усмихна се Андерс и я прегърна.