Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Дръжте се! – каза им Марта.
– Точно от това се страхувах – измърмори Греблото.
Когато старинната средновековна църква се появи от едната им страна, Марта превключи на по-ниска предавка и на следващия изход слезе от магистралата. Двигателят ръмжеше и Умника се надяваше микробусът да се справи с това предизвикателство. Човек никога не знаеше дали може да има вяра на нещо, което е купил по интернет. Той хвърли поглед в огледалото за обратно виждане, но мерцедесът продължаваше да ги следва. Освен него Умника забеляза и още една позната кола. Тъмносиньо волво.
– О, не, и тази ли? – изохка той. – Вече ни преследват две коли!
Марта хвърли поглед към огледалото за обратно виждане.
– Мафията и полицията. Просто страхотно – каза тя и направи остър завой към църквата.
– Обърка пътя, Марта! Спри! Трябва да караме към летище „Арланда“! – изпищя Кристина, която съвсем се беше объркала.
– Нали ти каза, че трябва да се отървем от преследвачите си?
– С този микробус? – изохка Греблото. – Само не ми казвай, че ще спуснеш и рампата за проходилките.
– Но защо отиваме в църквата? – ахна Ана-Грета и с всички сили стисна дръжката на вратата от своята страна.
– Ще влезем вътре, за да се помолим – отговори Марта и намали скоростта.
– О, не – въздъхна Греблото.
Марта натисна спирачките и микробусът спря.
– Ще ви оставя тук и ще паркирам микробуса малко по-нататък. Вземете проходилките и бавно влезте в църквата. Когато стигнете до олтара, трябва да се прекръстите.
– В никакъв случай, дявол да го вземе – каза Греблото.
– Тогава вземете някой молитвеник. Но трябва да вървите бавно и тържествено, все едно отивате на църковна служба. Не забравяйте, че сме стари и не знаем какво правим. Ако запазим спокойствие, ще изглеждаме невинни и никой няма да ни заподозре в нищо.
– Но мафията и полицията – не можем просто да... – започна Греблото.
– Излизайте. Веднага!
– Преследват ни две коли, а ти ни караш да отидем на църква – въздъхна Умника.
– По-късно ще ви обясня. Сега влезте в църквата. Всичко ще бъде наред и когато свършим тук, ще продължим към летището. Само не забравяйте проходилките.
Марта изчака приятелите си да слязат от микробуса и затвори вратата. После паркира възможно най-близо до църквата.
– О, дявол да го вземе, аз се предавам – каза инспектор Льонберг, когато видя как микробусът направи завой към църквата в район „Дандерид“. – Най-сетне ги намерихме отново, а те отиват на църква. Просто няма начин да издържа цяла църковна служба заради тях!
– Но какво правят тук? Службата се провежда само в неделя – отбеляза Стрьомбек.
– Сигурно искат да изповядат греховете си.
– Освен ако не смятат да откраднат църковната утвар, разбира се.
– Виж, вече минава шест вечерта – каза Льонберг. – Смяната ни свърши. Мисля, че трябва да си ходим вкъщи. Писна ми да следя микробус, пълен с мумии.
Той вдигна крак от педала за газта и с копнеж погледна към града.
– Не бива да говориш така. Трябва да продължим да ги следим. Кой знае в какво са се забъркали, откакто ги изгубихме в „Теби“? Ами всички онези банкомати, които обиколиха вчера? – настоя Стрьомбек.
– Може би са прочели за банкоматите в някоя кръстословица. Хайде, отпусни се малко. Да си тръгваме.
– Не, докато не ни освободят. Иначе Петерсон ще побеснее – каза Стрьомбек.
„Той няма нужда да разбира, че сме се чупили“, помисли си Льонберг. Но вместо това каза:
– Добре, щом така искаш. За една минута ще проверим какво правят.
Той смени скоростите, зави към църквата и влезе на паркинга пред нея.
– Ако са откраднали нещо, парите би трябвало да са в микробуса, нали така? – каза Стрьомбек.
– Чакай малко, погледни. Те влизат в църквата – с проходилките и всичко останало.
– Остави ги. Но ние ще претърсим микробуса. Човек никога не знае. Може да ги хванем, преди да успеят да скрият плячката – каза Льонберг.
Вече си беше наумил да го направят и никой не можеше да го разубеди. Двамата полицаи се приближиха и почукаха на прозореца на шофьора.
– Полиция!
Марта отвори прозореца.
– Добър вечер, добър вечер – усмихна се тя. – Божичко, какви хубави униформи имате в последно време.
Льонберг с ужас откри, че се изчервява. Той се наведе към нея.
– Бихме искали да проверим тази кола. Моля, отворете вратите.
– Божичко, да не търсите контрабандни стоки? Колко вълнуващо. Веднага ще ви отворя. Искате ли да ви спусна рампата?
– Не, благодаря, ще се справим и без нея – измърмори Стрьомбек.