Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Тя посочи към една група мъже с костюми и куфарчета, които се приближаваха към тях. Мъжете говореха на висок глас помежду си и бързо скъсяваха дистанцията.
– Само да приберем и последната – каза Умника, а Греблото бързо отиде до бронирания камион.
Отново успяха да пренесат касетката в сухия лед и едва бяха затворили задните врати на камиона на „Лумис“, когато мъжете с костюмите стигнаха до ремаркето.
– Не можете да паркирате тук – каза един от тях и ритна колелото на ремаркето.
– Внимавайте! – почти изпищя Марта, но Андерс беше по-бърз.
Той светкавично затвори фризерите и широко се усмихна:
– Моминско парти! Младоженката ще бъде много изненадана.
После Андерс им намигна и добави:
– Никога не се женете.
Накрая им даде и по един балон и се качи в колата. Включи на първа и бавно се отдалечи. Марта проследи всичко това с отворена уста и си помисли, че Андерс явно не беше толкова безнадежден случай. Заедно с Умника и Греблото тя бързо се качи в микробуса, затвориха вратите и потеглиха.
– Готово – разнесе се доволният глас на Ана-Грета. – Само да можеха да ме видят от банката.
Марта излезе от паркинга и последва колата на Андерс, докато излязоха от предградието и продължиха към градската магистрала Е4, която водеше към летище „Арланда“.
– Невероятно! – провикна се Греблото. – Получи се!
– Почакай, все още не сме в самолета – каза Марта и натисна газта.
Едва когато вече се доближаваха към район „Солентуна“, тя забеляза колата зад тях. Беше сив мерцедес.
74.
– Защо ти трябваше да ходиш да си купуваш хотдог, по дяволите? Сега пак ги изгубихме! – просъска Льонберг, докато оглеждаше паркинга.
Вече беше почти тъмно и той не можеше да види микробуса. Би трябвало да е лесно да се различи толкова голяма кола, но техният микробус беше зелен, разбира се, а по това време на годината този цвят не се виждаше добре.
– Стига, нали и ти яде хамбургер и дори изцапа цялата седалка с кетчуп. Трябваше да си държиш очите отворени. Никога не бива да минаваш през нещо, което лежи на пътя. Особено ако е някаква малка кутия.
– Дявол да го вземе! Откъде да знам, че някой е изпуснал кутия с пирони? – измърмори Льонберг.
– Кутия със сто неръждаеми пирона, способни да пробият всяка автомобилна гума – уточни Стрьомбек. – Добре, че имахме резервна, за да я сменим.
– Стига толкова. Точка по темата. Трябва да намерим старците.
– Сега остава само да направят още някоя глупост. Тогава веднага кандидатствам за преквалификация – заяви Стрьомбек. – Ще работя нещо друго.
– И аз – съгласи се Льонберг, запали двигателя и включи на първа скорост. – Но според мен няма защо да се тревожим. Сигурно пак са отишли на масаж.
– Къде, в банкомата?
Льонберг се престори, че не е чул последното, а натисна газта и съвсем забрави да погледне в огледалото за обратно виждане. Ако го беше направил, щеше да забележи лоста и останалите инструменти, които се търкаляха по асфалта.
Марта пое дълбоко въздух няколко пъти и още повече натисна газта.
– Какво да правим? Този мерцедес ни следи.
– Боже, мерцедеса? Само не тази кола! – възкликна Умника, който веднага разбра за какво става въпрос.
Сивият мерцедес пред старческия дом „Диамант“ – точно за това се тревожеше. Това бяха Юро и неговите другари, които го бяха проследили. Отначало сигурно са искали просто да го вземат, за да им помага с технически консултации, но вероятно вече бяха разбрали точно какво се случваше. Засичането на времето пред банкоматите, обиколката на предградията, пробните курсове с ремаркето предишния ден. Юро и неговите приятели знаеха точно какво означава всичко това. Между петнайсет и двайсет милиона...
– Югославяните – промърмори той. – И Андерс, който е на път към хамбара.
– Божичко, май се опитват да ни изкарат от пътя – каза Марта.
– Обадете се на Андерс и му кажете, че ще закъснеем. А междувременно можем да се опитаме да се отървем от тях – предложи Кристина.
– По-скоро те ще се отърват от нас – отговори Марта. – Не, почакайте, знам какво трябва да направя.
Тя завъртя волана и направи остър обратен завой. Греблото изруга и едва не падна от мястото си.
– Какво беше това, по дяволите? Ти с твоето каране...
– Какво правиш, за бога? – извика Кристина.
– Следваща спирка: църквата в район „Дандерид“ – обяви Марта. – Имам една идея.
Никой не можеше да възрази, дори да искаше, защото тя вече се беше привела над волана и караше с пълна газ.