Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Но оставаха картините.
– Мислите ли, че ще ни пуснат в самолета с това? – попита Кристина и посочи към картината на Ана-Грета.
Беше творба на абстрактното изкуство и общо взето, наподобяваше жена, гледана отзад, със сплетена на плитка коса. Приятелката им беше използвала много боя, за да скрие банкнотите. Картината не беше от най-хубавите. В интерес на истината беше направо ужасна. Ана-Грета забеляза колебанието по лицата на приятелите си.
– Няма значение как изглежда картината – важното е дали не е по-голяма от разрешените габарити за ръчен багаж.
Ако трябваше да бъдат честни, останалите картини също не бяха много по-хубави, но бяха в ярки цветове, добре опаковани и с нито един сантиметър повече от разрешеното.
– А, това явно е специален багаж – каза момичето на гишето и се зае да го регистрира.
Но когато видя правоъгълната картина на Марта, тя се поколеба.
– Не съм сигурна за тази – каза тя.
– Много е крехка и означава много за мен – каза възрастната жена с треперещ гласец и погали рамката, която стърчеше от хартията.
Беше положила няколко пласта боя на платното и накрая беше пробила всичко с макетен нож като модерния художник Лучио Фонтана. Смяташе, че така ще е по-лесно да извадят парите.
– Виждам, че отивате в Барбадос – каза момичето зад гишето.
– Да, в Бриджтаун. Ще имаме изложба там.
– О, колко хубаво. И ще летите в първа класа, така ли? Ще помоля стюардесата да се погрижи за картината. Много е хубаво, че пенсионерите рисуват. Ако нямаше творци, обществото би изгубило душата си.
– Ние вече изгубихме нашите – измърмори Марта.
Малко по-късно, когато стигнаха до проверката, ситуацията изведнъж стана по-сложна, отколкото тя си представяше. Служителите веднага откриха макетния нож, който беше скрила в чантичката на кръста си, и рязко я спряха. После се заеха да опипват хартията, с която беше опакована картината, и по лицата им се изписа колебание.
– Какво е това? – настоя да узнае един от тях.
Марта бързо си даде сметка, че профилактиката беше по-добра от лечението, откъсна хартията в единия ъгъл на картината и посочи етикета, който беше залепен в ъгъла на рамката.
– Виждате ли това? Картината се казва „Буря от рози“. Това е най-добрата ми творба!
Последното не беше лъжа, защото тя никога преди това не беше рисувала. Трябваше да се признае, че на картината не се виждаше и следа от рози, но според Марта заглавието беше много добро. Картината беше нашарена с истински туфи от боя, под които се криеха много банкноти.
– Не съм сигурен, че можем да пуснем това – каза служителят.
– Кажете ми дали ви харесва. Това ще ме направи толкова щастлива – замоли го Марта и погали картината си. – Моля ви!
В този момент от разговора й позволиха да мине, а малко след нея през проверката успешно преминаха и Умника, Греблото и Ана-Грета. Но когато дойде редът на Кристина, детекторът светна в червено.
– Опа! – ахна тя и видимо се натъжи.
– Ще трябва да пуснем това през детектора още веднъж – каза служителят.
– О, божичко – каза Кристина, а останалите се вторачиха в нея с широко отворени очи.
Греблото притеснено пристъпваше от крак на крак, Ана-Грета беше запазила пълно мълчание, Умника повдигна вежди, а Марта усети как коленете й се разтреперват. Предвид ситуацията приятелката им запази забележително спокойствие. Тя бързо разкъса хартиената опаковка на картината, измъкна от нея големите червени кабарчета и широко се усмихна на служителя от летището.
– Може би малко прекалих с тях, но тази картина е доста специална. Заглавието на творбата е „Метал“, нали разбирате. За съжаление, съм забравила да махна кабарчетата.
Служителите гледаха купчината червени кабарчета и не знаеха какво да мислят. Един от тях протегна ръка и вдигна още нещо от масата.
– А това какво е?
– А, това е пиличката ми за нокти. Там ли беше? Явно съм я изпуснала.
Служителите въздъхнаха примирено и махнаха на Кристина да мине. „Лигата на пенсионерите“ изпусна въздишка на облекчение.