Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Кажете сбогом на Обветрената скала, момчета — рече Локи. — И „Майната ти“ на Архонта на Тал Верар. Отплаваме.
10
Една сянка сред сенките наблюдаваше как двете лодки потеглят.
Мерейн напусна позицията си до кулата и махна леко, щом ниските сиви силуети изчезнаха на Юг. Тя спусна черния копринен шал, покриващ долната половина на лицето й, и бутна качулката на черната си връхна дреха. Спотайваше се в сенките край кулата близо два часа и търпеливо чакаше Коста и Де Фера да приключат с работата си. Собствената й лодка бе вързана под едни скали от източната страна на острова — малка черупчица от обработена кожа, опъната на дървен скелет. Дори и на лунната светлина тя бе невидима във водата.
Мерейн тихо влезе във входната зала на двореца и намери двамата стражи точно както очакваше — нехайно проснати в хватката на съня, предизвикан от Мраза за ума. Верни на желанията на Архонта, Коста и Де Фера бяха ги опазили невредими.
— Уви! — прошепна тя, щом коленичи над лейтенанта и прокара облечен в ръкавица пръст по бузите му. — Ти си красавец.
Мерейн въздъхна, извади нож от ножницата под връхната си дреха и преряза гърлото му с един-единствен бърз замах. Дръпна се, за да избяга от разтеклата се локва кръв, избърса острието в брича на стража и се загледа в жената, лежаща в средата на залата.
Двамата на върха можеха да останат живи — не би било допустимо някой да се изкачи горе и да ги довърши. Но можеше да убие онзи на пристана, двамата тук и онзи, който се предполагаше, че е долу.
Според нея щеше да е достатъчно — не че желаеше Коста и Де Фера да се провалят. Но ако те се завърнеха успешно от мисията си, какво би спряло Страгос да им възложи и друга задача? Отровата му ги превръщаше в негови оръдия за безкраен срок. И ако бе възможно те да се завърнат като победители, тогава… такива мъже бе по-добре да умрат, ако не можеха да бъдат от полза на интересите, които обслужваше тя.
Мерейн решително се зае да приключи със задачата си. Мисълта, че поне този път щеше да е напълно безболезнено, я утешаваше.
11
— Капитан Равел!
Войникът бе от онези, които бе подбрал лично Архонтът, за да участват в измамата. Той се престори на изненадан, когато Локи се изкачи на палубата на „Червеният вестоносец“, следван от Джийн, Калдрис и двамата бивши затворници. Лодката, пълна с мъже, побутваше десния борд на кораба.
— Не ви очаквах тази вечер, господине… Господине, какво става?
— Взех решение — заяви Локи и отиде при войника. — Този кораб е прекалено хубав, че да го притежава Архонтът. Затова ще го отърва от грижата за него и ще го откарам в морето.
— Ама чакайте… Чакайте, господине, не е смешно!
— Зависи от това къде си застанал — рече Локи, пристъпи напред и се престори, че удря войника в корема. — Зависи от това дали стоиш прав. — Както се бяха уговорили, мъжът изигра много достоверно покосяване от опустошителен удар, строполи се по гръб на палубата и се загърчи. Локи се ухили. Нека новият му екипаж да си шушне за това помежду си!
Въпросният екипаж тъкмо бе започнал да се катери по мрежите откъм десния борд. Локи освободи войника от меча, щита и ножовете му, а после отиде при Джийн и Калдрис на перилата, за да помага на войниците да се качат.
— Какво ще правим с лодката, капитане? — попита Джабрил, щом се покатери на борда.
— Твърде е голяма, че да си я носим с нас на тоя дребосък — отвърна Локи и посочи с палец над рамото си към „укротения“ страж. — Ще го пуснем да плава с нея. Жером!
— Да, капитане!
— Качи всички тук и прати всички моряци в средата на кораба. Мастер Калдрис! Засега ти познаваш най-добре кораба — дай ни светлина!
Калдрис извади алхимични лампи от един шкаф до руля и ги накачи с помощта на Локи по палубата, докато меко сияещите златисти фенери не станаха повече от достатъчни. Джийн извади свирчицата си и я наду кратко три пъти. След малко екипажът се беше събрал в средата на палубата, пред главната мачта. Локи застана пред всички тях, съблече униформата на верарски офицер и я хвърли през борда. Те заръкопляскаха.
— А сега ни трябва бързина, но без нехайство! — заяви той. — Онези от вас, които не са убедени, че могат да работят, вдигнете ръце! Няма нищо срамно, момчета.
Преброи девет ръце. Повечето мъже, вдигнали ръка, бяха видимо възрастни или твърде измършавели. Локи кимна.
— Не ви се сърдим за честността. Като заякнете пак, ще поемете своя дял от работата. Засега си намерете място долу на главната палуба или под бака. Там, в главния трюм, има постелки и брезент. Можете да спите или да гледате веселбата, както ви е угодно на вас. А сега някой от вас може ли да каже, че става за готвач?