Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Приготви войниците за битка! - нареди Каол на свъсения капитан, застанал наблизо.
Капитанът предаде командата надолу по редиците, събрани от Каол преди съмване.
През изминалите два дни няколко отряда моратски войници съумяха да хвърлят куки до върха на крепостните стени, издигайки обсадни стълби с множество вражески войници по тях. Каол мълниеносно ги свали и макар воините на Аниел да не знаеха какво да правят с обсебените от демони мъже, които им налетяха, се подчиняваха на освирепелите му заповеди. Скоро пресушиха потока от врагове през стените, прерязвайки въжетата, крепящи стълбите.
Но приближаващите кули... тях нямаше да отблъснат така лесно. Нито пък войниците, които щяха да се излеят по металните мостове между кулите и стената.
Зад него, няколко етажа по-нависоко, баща му несъмнено наблюдаваше. И вече бе подал сигнала с фенерите, който Сартак им беше казал да използват, когато руките трябваше да се върнат, за да повалят обсадните кули.
Руките обаче се бяха устремили към задните редици на моратската армия, откъдето командирите се разпореждаха с валгските пълчища. Ход, предложен от Несрин миналата вечер: да прекратят атаките над безкрайните предни редици и вместо това да елиминират пълководците. Да всеят хаос и смут.
Първата обсадна кула приближаваше с металическо скърцане. Теглеха я уивърни с отрязани криле и оковани с вериги тела. Зад нея вече се редяха войници в две колони, готови да щурмуват крепостта.
Днешният удар щеше да е силен.
Конят под Каол отново пристъпи от крак на крак и той го потупа по покрития от броня врат. Звънът на металната му ръкавица потъна в шумотевицата наоколо.
- Търпение, приятелю.
Надалеч, отвъд обсега на стрелците, катапултът зареждаше. Едва преди трийсетина минути изстреляха голям камък и Каол се скри под някаква арка, молейки се кулата, която бяха ударили, да не рухне.
И Ирен да не е наблизо.
Почти не я виждаше през последните дни на кръвопролития и умора. Не му се отдаваше възможност да ѝ каже какво знае. Какво чувства в сърцето си. Задоволи се единствено с дълбока, пък било то и кратка целувка, а сетне хукна към онази част на зъбците, където се нуждаеха от него.
Каол извади меча си и наскоро излъсканият метал простена, излизайки от ножницата. Пръстите на другата му ръка стиснаха дръжките на щита. Щит на рукин, лек и предвиден за бързи сражения. Шината, която го придържаше върху седлото, беше стабилна, закопчалките ѝ - сигурни.
Войниците по парапета нервничеха пред приближаващата се обсадна кула. Пред потресаващата гледка.
- Някога са били хора - провикна се Каол и гласът му се извиси над пукотевицата от битката отвъд крепостните стени. - И още умират като хора.
Няколко меча спряха да треперят.
- Вие сте народът на Аниел! - продължи той, разпервайки щита си и насочвайки меча си към врага. - Да им покажем какво значи това!
Обсадната кула се блъсна в крепостта и металният мост от най-горното ѝ ниво се стовари върху каменния зъбец под него.
Каол свика онази своя студена, пресметлива съсредоточеност.
Съпругата му се намираше в крепостта зад него. Бременна с детето им.
Нямаше да я предаде.
***
Една от обсадните кули достигна крепостната стена и в древния замък вече се спускаха войник след войник.
Независимо от разстоянието, Несрин виждаше хаоса по парапетите. Каол въртеше меча си насред него, яхнал сивия си кон.
Прелитайки над армията с порой от стрели и копия, Несрин предприе вираж наляво и руките зад нея я последваха.
В отсрещния край на бойното поле Борте и Йеран, повели втори отряд рукини, свърнаха надясно и двете групи се превърнаха в огледален образ, устремявайки се една към друга, преди да се върнат, за да пометат задните редици на врага.
В същия момент Сартак, предвождащ трети отряд, нападна от противоположната посока.
Повалили бяха двама командири, но оставаха още трима. Не принцове, слава на тукашните богове и трийсет и шестте от хаганата!... ала все пак Валги. Черна кръв покриваше бронираните пера на Салки и на всички други руки в небето.
Миналата вечер Несрин часове наред бе чистила Салки. Всички рукини го правеха, иначе рискуваха засъхналата кръв по перата на птиците да попречи на полета им.
Несрин зареди стрела в лъка си и си избра мишена. Отново.
Последния път валгският командир ѝ се беше изплъзнал. Сега обаче нямаше да успее.
Салки се спусна ниско, поемайки стрела след стрела по металния нагръдник на бронята си, по непробиваемите си пера и кожа. Несрин едва не повърна, когато една стрела го прониза преди дни. Преди цяла вечност. Часове наред ги събираше от тялото му - щръкнали като тръни по бодливо растение.