Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Всички започнаха отново да се изправят, за да посрещнат съдията, все така блестящ в алената си мантия с хермелин, и шерифа на графството. И после най-сетне настъпи моментът, който всеки бе очаквал с трепет по най-различни причини. Влязоха съдебните заседатели, които подчертано се стараеха да не гледат към никого. Джордж се опита да преглътне, но устата му беше пресъхнала. Традиционно се смяташе, че когато съдебните заседатели избягват да гледат подсъдимия, са решили да го обявят за виновен. Но доколкото знаеше от собствен опит, те поначало избягваха да гледат към подсъдимия, когато се връщаха с готова присъда. Каквато и да бе присъдата, явно имаше нещо смущаващо в това да си я издал над член на същото общество, на което принадлежиш и ти.
Председателят им, човек на средна възраст с тясно лице, розови бузи и очила с рогови рамки, остана прав, докато останалите съдебни заседатели седнаха. Той не отклоняваше поглед от съдията.
— Господа съдебни заседатели, готови ли сте с присъдата?
Председателят кимна.
— Да.
— И каква е тя по точка първа от обвинението?
— Виновен.
Из залата се разнесе обща въздишка. Джордж усети как стомахът му започва да се отпуска.
— А по точка втора?
Председателят се прокашля и каза:
— Виновен.
Във въздуха се надигна постепенно усилващ се шум, като жуженето на пчели около кошера привечер. Джордж не изпита срам от удоволствието, което му достави ужасеното изражение на Хокин. Красивото му лице бе лишено от всякакъв цвят, така че бе заприличало на графично изображение. Устата му се отваряше и затваряше, като че ли не можеше да си поеме дъх.
Джордж се вгледа в оживената тълпа от Скардейл, търсейки Рут Картър. В същия момент тя се обърна към него. Очите й бяха пълни със сълзи, устата й — омекнала от облекчение. Той видя как устните й оформят думите „Благодаря ви“, преди тя да се обърне и да попадне в прегръдките на съселяните си.
— Тишина в залата — изрева секретарят на съда.
Жуженето секна и всички се обърнаха към съдията. Флечър Сампсън беше мрачен.
— Филип Хокин, имате ли да кажете нещо, преди да изслушате присъдата си, както е предвидено от закона?
Хокин стана. Вкопчи се в парапета пред подсъдимата скамейка. Връхчето на езика му се плъзна от единия до другия край на устата. После каза с отчаяна настоятелност:
— Не съм я убил, ваша милост, аз съм невинен.
Ако разчиташе на някакво въздействие на думите си върху Сампсън, можеше със същия успех и да не си отваря устата.
Съдията продължи:
— Филип Хокин, съдебните заседатели решиха, че сте изнасилил своята доведена дъщеря, Алисън Картър, която е била само на тринайсет години, а после сте я убил. Това, че престъплението е извършено с пистолет, ми дава възможност да произнеса присъда, каквато законът допуска и правосъдието повелява.
Цареше абсолютна тишина, докато той посягаше към квадратната си черна шапка и я нагласяше върху перуката. Хокин залитна леко, но полицаят отдясно го хвана за лакътя и го задържа да стои прав.
Сампсън се вгледа в листа пред него, на който бяха написани съдбоносните думи. После вдигна очи и срещна безумния поглед на убиеца на Алисън Картър.
— Филип Хокин, вие ще бъдете отведен от мястото, откъдето дойдохте тук, до мястото на изискваната от закона екзекуция, и там ще бъдете обесен за врата, докато умрете, а после тялото ви ще бъде погребано в общ гроб в земята на затвора, в който сте пребивавали непосредствено преди екзекуцията; и нека Бог се смили над душата ви.