Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Скоро щеше да разбере. Мрачното небе започна да притъм­нява още повече с наближаването на нощта. Налагаше се да действат бързо - навярно Нина вече беше в хотела.

Продължи да обхожда с поглед склона. Преди да дойде тук, се беше запознал с района чрез сателитно онлайн наблюдение; както очакваше, забеляза малка постройка в дъното на ски лиф­та. Това беше идеалното място за охранителите да се скрият от студения вятър...

-      Термичен - каза Чейс. Един от мъжете му подаде устройс­тво, което приличаше на малка видеокамера. Той го включи и погледна през окуляра към бараката.

Имаше някой там - хуманоидна форма в яркосиньо, жълто и червено стоеше срещу студената сива празнота на снега. Еди насочи термовизора към просеката по-долу. Появиха се още фигури: някои бяха на пост до определени постройки и дървета, други патрулираха на открито по добре отъпкани пътеки.

-      Колко охранители има? - попита един от мъжете.

-      Нека видя... четирима в долната част на склона и още осем-девет в близост до хотела. - Дори и през термовизора англи­чанинът забеляза, че пазачите са въоръжени с автомати МР5. Върна джаджата на собственика ѝ, който също огледа обста­новката. Чейс погледна нагоре към небето - времето бързо се влошаваше, снежната виелица се сгъстяваше, а пейзажът нао­коло биваше погълнат от сенките. - Пригответе се за действие.

Мъжете от отряда бързо сложиха ските си, Еди взе отново термовизора и провери разположението на охранителите. Спо­ред Глас, с когото се свърза чрез Пенроуз, преди да напусне Ню Йорк, Групата разполагаше със своя собствена силова еди­ница; пазачите на хотела бяха професионални наемници. Дори и в мирната Швейцария тези мъже нямаше да се поколебаят да убият нарушител, разчитайки на могъществото и влиянието на своите работодатели да прикрият нещата. Още повече че сега ги водеше Стайкс, а Чейс знаеше от първа ръка колко безмилост­ни можеха да бъдат бившият му офицер и неговите подчинени.

Еди беше наясно, че за да влязат в хотела, той и екипът му също трябва да бъдат безкомпромисни. Ако ги хванеха, щяха да ги убият. Единственият им шанс - както и единственият начин да спасят Нина и баща му и да сложат край на плановете на Групата - беше да отстранят първо наемниците.

Англичанинът провери оръжието си: един боядисан в бяло „Хеклер & Кох МР7 PDW“, който представляваше изключи­телно компактен автомат, снабден със заглушител и лазерно на­сочване. Другите мъже бяха въоръжени по същия начин с едно изключение. Един от тях носеше и снайпер „Щаер SSG 08“. Той разполагаше с топлинно насочване и огромен заглушител.

-      Умееш ли да си служиш с това чудо? - попита собственика на оръжието Чейс - германец, на име Амсел.

-      Имам Златен шюценшнур671 - гордо отвърна мъжът.

-      Добре звучи. - Това представляваше награда за снайпе­ристи в германската армия; явно Глас беше подбрал хората си много внимателно. - Така, ти се разположи тук, а аз ще набе­лязвам целите.