Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Може ли да видим някой от картините му? - попита Гахалоуд.
- Да, разбира се. Баща ми направи нещо като колекция от платната, останали в Портланд, и онези, които прибрахме от стаята на Лутър у Стърн след смъртта му. Казваше, че един ден можем да ги дадем в музей, че може би биха имали успех. Но се задоволяваше да ги трупа в сандъци. И досега ги пазя.
Сила ни заведе в приземието, където едното от помещенията бе задръстено от дървени сандъци. Някои по-големи картини стърчаха навън, а скиците и рисунките бяха натрупани вътре. Имаше впечатляващо количество.
- Не са подредени - извини се тя. - Това са спомени в насипно състояние. Нищо не посмях да изхвърля.
Докато разглеждахме картините, Гахалоуд измъкна платно с изобразена млада руса жена.
- Това е Елинор - обясни Сила. - Тези платна са отпреди нападението. Казваше, че може да я рисува цял живот.
Елинор беше красива блондинка. Интригуваща подробност - изключително приличаше на Нола. Имаше и многобройни портрети на различни жени, всички блондинки, като датите показваха, че са рисувани след нападението.
- Кои са тези жени на портретите? - попита Гахалоуд.
- Не знам - отвърна Сила. - Несъмнено са плод на въображението на Лутър.
В този момент попаднахме на серия скици, направени с въглен. На едната от тях ми се стори, че разпознах вътрешността на „Кларкс“ и зад бара една хубава, ала тъжна жена. Приликата с Джени беше поразителна, но си помислих, че е съвпадение. Докато не обърнах картината и не прочетох следния надпис: „Джени Куин, 1974 г.“. Попитах:
- Защо брат ви е бил пристрастен към русите жени?
- Не знам - сви рамене Сила. - Наистина.
Гахалоуд я изгледа и с едновременно мек и сериозен тон изрече:
- Госпожо Мичъл, време е да ни кажете защо вечерта на 31 август 1975 година баща ви е казал, че според него Лутър е извършил „глупост“.
Тя кимна.
*
31 август 1975 г.
В девет часа сутринта, когато затвори телефона, Джей Кейлъб разбра, че нещо не е наред. Елайджа Стърн му бе казал, че Лутър си е взел отпуск за неопределен срок. „Лутър ли търсите? - учудил се бе Стърн. - Но той не е тук. Мислех, че знаете.“ „Не е там ли? А къде е? Вчера го чакахме за рождения ден на сестра му и не дойде. Много съм разтревожен. Какво точно ви каза?“ „Каза ми, че вероятно ще трябва да спре да работи за мен. В петък.“ „Да спре да работи за вас? Но защо?“ „Не знам. Мислех, че вие знаете.“
Веднага след като остави слушалката, Джей понечи да я вдигне, за да се обади в полицията. Ала не довърши жеста си. Имаше странно предчувствие. В кабинета влезе жена му Надя.
- Какво каза Стърн? - попита тя.
- Че Лутър е напуснал в петък.
- Напуснал? Как така напуснал?
Джей въздъхна. Беше изтощен от недоспиване.
- Нямам представа - каза той. - Не разбирам какво става. Нищо не разбирам. Трябва да ида да го потърся.
- Къде да го търсиш?
Той сви рамене. Нямаше си идея.
- Ти стой тук - нареди на Надя. - В случай че се появи. Ще ти се обаждам на всеки час.
Взе ключовете на пикапа си и тръгна, без дори да знае откъде да започне. Накрая реши да се насочи към Конкорд. Не познаваше добре града и караше напосоки. Чувстваше се изгубен. Няколко пъти мина покрай полицейско управление. Щеше му се да спре и да помоли за помощ, ала щом си го помислеше, нещо в него го разубеждаваше. Накрая отиде у Елайджа Стърн. Той отсъстваше, но един от служителите му заведе Джей в стаята на сина му. Джей се надяваше Лутър да е оставил бележка, обаче не откри нищо. Стаята беше в ред, нямаше нито писмо, нито какъвто и да е знак, който да обясни напускането му.
- Лутър каза ли ви нещо? - попита той служителя, който го придружаваше.
- Не, последните два дни не бях тук, разбрах само, че за момента Лутър няма да идва на работа.
- За момента? Но отпуск ли си е взел, или е напуснал?
- Не мога да кажа, господине.
Всичко това бе много странно. Джей вече бе убеден, че се е случило нещо сериозно, за да изчезне така синът му. Той си тръгна от къщата на Стърн и се върна в града. Спря в един ресторант да се обади на жена си и да изяде един сандвич. Надя нямаше новини. Докато обядваше, прегледа вестника - пишеха само за случилото се в Орора.