Божият гняв

— Вижте, възможността господин Хан да е действал без знанието на пакистанските военни е равна на нула. — Отпи глътка червено вино. — Нашият човек изпраща центрофуги за Либия, разпространява разни брошури, предлага ядрено оборудване на оръжейно изложение и пътува ту до Иран, ту до Северна Корея, но видите ли, пакистанските военни, нищо не знаят. Нима някой би повярвал на това? Ясно е, че господин Хан е само видимата страна на проблема. Ясно е също, че военните в Пакистан са затънали до гуша в тази тиня. И как да не са? Точно те са в основата на разпространението на ядреното оръжие из целия свят. Шеф на ISI — тайните служби на Пакистан, беше генерал Хамид Гул. И знаете ли какво каза той? Заяви публично, че дълг на Пакистан е да развива ядрената ислямска инфраструктура и със същия патос обяви, че Съединените щати не са в състояние да спрат самоубийствените мюсюлмански атентати. Тоест публично свърза ядрения въпрос с атентаторите самоубийци. А щом заявява това публично, какво ли не би направил тайно? Достатъчно е да се видят тесните връзки, които ISI поддържа с ислямски терористични групи като „Лашкар-и-Тайба“ например, която извърши големите атентати в Мумбай и която е свързана с „Ал Кайда“. Не смятате ли, че обвързването на една ислямска държава с терористи е като буре с барут, което всеки момент може да избухне?

— Така е, разбира се. Но винаги съм си мислил, че Пакистан е ваш съюзник. И ако нещата стоят така, защо нищо не предприемате?

Белами съкрушено поклати глава.

— Заради този fucking Афганистан — каза той направо. — След 11 септември сътрудничеството с Пакистан в борбата срещу талибаните и „Ал Кайда“ придоби първостепенно значение. Но всичко това, разбира се, е един голям театър. Пакистан заявява публично, че е против ислямските фундаменталисти, но в действителност им помага, въоръжава и защитава. Знаете ли какъв е проблемът? Проблемът е, че в Пакистан има различни полюси на властта, най-влиятелният, от които е този на ISI и военните. Бившият министър-председател на Пакистан, Беназир Бхуто заяви, че за първи път е видяла атомната бомба на собствената си страна, когато бившият директор на ЦРУ й показал модел на същата. Тоест военните са отказали да й покажат бомбата на страната, която тя самата управлява. Какво ще кажете за това? А когато беше отстранена от властта, госпожа Бхуто заяви, че е станала жертва на преврат, извършен от военните, за да й попречат да поеме контрола над ядрените оръжия. Точно с такива хора ни се налага да се занимаваме. С военни, които са създали държава в държавата в Пакистан, и с техните връзки с ислямските фундаменталисти, чрез които всичко става възможно. Само една малка и страшна крачка дели преминаването на пакистанското ядрено оръжие в ръцете на терористите, драги мой. Ясен ли съм?

— Напълно.

— Ето го отговора на вашия въпрос: всеки ден над нас виси заплахата от ядрена атака. В интерес на истината въпросът вече не е дали, а кога ще се случи. — Въздъхна и повтори отчетливо думата: — Кога.