Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Ами… — започна нерешително, с покорен глас. — Хиджра е важен празник, защото… защото е бил първият ден.
— Първият ден на какво?
Ахмед направо си глътна езика при този въпрос.
— На годината? — прошепна боязливо.
— Да, разбира се, Хиджра отбелязва началото на нашия календар, това всички го знаем. Но защо?
Момчето сведе глава, без да отговори. Това беше много труден въпрос — колкото и да се мъчеше, нищо не му хрумваше. Когато видя, че ученикът му се лута в задънена улица, Саад му се притече на помощ.
— Хиджра е значима, защото поставя началото на исляма — каза снизходително той. — В Медина, Мохамед създава първата мюсюлманска общност и построява първата джамия. Ето защо този ден е най-светият от всички, първи пред другите, денят, който отбелязва началото на летоброенето. Хвала на Аллах!
По примера на шейх Саад Ахмед стана още по-прилежен. Изреждаше целия салят18 и се молеше пет пъти на ден. Преди пропускаше понякога утринната молитва, най-трудната, защото му се спеше, но вече не допускаше пропуски. Толкова стриктно изпълняваше всичко, че под очите му се появиха тъмни кръгове. Той беше горд с тях, сякаш сенките под очите бяха трофеи, безспорно доказателство за вярата му.
Но салят беше само един от петте стълбове на исляма. Учителят му се стараеше да го научи да съблюдава и останалите. Първият, шахада, беше най-лесният, понеже се свеждаше единствено до засвидетелстването на вярата в един бог и признаването на Мохамед за негов пророк. Правеше го още от дете, когато не разбираше какво казва. Но шейхът много държеше на закат, третия стълб, който изискваше да даваш милостиня за нуждаещите се.
— Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, е казал: „Не е истински вярващ онзи, който яде до насита, докато съседът му до него гладува“. — Саад обгърна с жест стаята, където преподаваше на Ахмед. — Всичко около теб може временно да принадлежи на семейството ти, но истинският му господар е Бог. Затова трябва постоянно да изпълняваме закат и да си поделяме благата на Всемилостивия Аллах.
След този разговор Ахмед реши да покаже колко щедър е станал и по време на молитвата следващия петък използва момента, когато шейхът срещна погледа му, за да даде на един опърпан просяк в джамията банкнотата, която пазеше специално за случая. Не му беше лесно да го стори, защото в интерес на истината това бяха всичките му пари, които беше успял да спести през последните месеци, но вярваше, че така ще направи добро впечатление на учителя си. Когато погледна към Саад обаче, забеляза, че той клати глава неодобрително.
Отначало момчето се учуди, после се замисли над неочакваната реакция. Нима не беше проявил достатъчна щедрост? В крайна сметка онази банкнота беше всичко, което беше спестил, — малкото пари от рестото, които баща му винаги му даваше и които той цяла година беше кътал упорито в кутия за обувки. Много му беше струвало да даде всичките си пари на просяка, но го беше направил, защото е добър мюсюлманин. Нима това не беше жест на вярващ, който зачита принципите на исляма? Не виждаше нищо лошо в постъпката си. Тогава защо шейхът не беше одобрил неговия закат? Дали парите не бяха твърде малко? Май трябваше да даде още пари… но откъде? Беше обикновено момче, което ходеше на училище и си нямаше нищо!
Отговорът на всички негови терзания беше даден на следващия урок.
— Въпросът не е в количеството, всеки дава, колкото може — поясни благо учителят. — Проблемът е, че закат се отдава дискретно.
— Но защо, шейх Саад?
— За да не се почувства просякът посрамен. — Вдигна поучително пръст към ученика си. — И за да не се почувстваш ти по-важен от него. — Разтвори дланите на двете си ръце. — Пророкът е казал: „Най-доброто милосърдие е онова, при което лявата ръка не знае какво е дала дясната“. Не забравяй, че не на мен трябва да се харесаш, пито на другите.
— Тогава кому трябва да се харесам, шейх Саад?
Учителят Саад повдигна очи и посочи нагоре.
— На Аллах.
III
Погледнато от въздуха, малкото селище Фурнаш приличаше на извадено от приказките, със спретнатите къщички, накацали по зелените склонове, китните градини и изчистените пространства. Тук-там се виеха кълба от пара, напомняйки за силната геотермална активност, видна от димящите клокочещи гейзери из селцето.
18
Задължителна ежедневна петкратна молитва. — Б.р.