Божият гняв

— Бях на специализация в университета „Ал Азхар“. Изучавах ислям и арабски език.

— Защо?

— Защото специалността ми е свързана с изучаването на древните езици в Близкия изток. Както вече знаете, говоря и пиша на арамейски, езика на Иисус, а също така и на староеврейски, езика на Мойсей. Арабският, като език на Мохамед, би могъл да ми помогне при изследването на историята на големите религии — тема, която е изключително интересна за мен от академична гледна точка. Освен това първият трактат по криптоанализ е написан на арабски език.

— И научихте ли нещо полезно в Кайро?

— Да, разбира се. Дори го преподавам на моите студенти мюсюлмани в Лисабон. Защо питате?

Американецът се приведе напред, опря лакти на масата и се взря в Томаш.

— И питате защо? Вие сте отличен криптоаналитик, четете и говорите арабски, познавате добре исляма и след всичко, което чухте за заплахата, която ни грози, все още ме питате защо.

Португалецът пое дъх бавно и дълбоко.

— Е, сега разбирам…

— Още по-добре!

— Но не разчитайте на мен. Не искам да участвам в организацията, която вие представлявате.

— Значи предпочитате да постъпите като щрауса? Заравяте глава в пясъка и се преструвате, че нищо не се случва, така ли? Но трябва да ви кажа, че се случват страшни неща, неща, за които хората не подозират. И вие бихте могли да ни помогнете да се изправим срещу тях.

— Но защо трябва да помагам на Америка? Вие си измислихте проблема в Ирак, сега се жалвате тук и там и накрая трябва ние да ви помагаме?

— Този проблем не е само американски. Той е и европейски.

— Да, да. Не ми ги разправяйте тия.

Белами сви тънките си устни и се облегна отново на стола, без да изпуска португалеца от очи, с преплетени пръсти на ръцете.

— Открихме нещо, Том. Имаме нужда от помощта ви.

— Какво е това нещо?

— Един имейл от „Ал Кайда“.

— Какво му е особеното на този имейл?

— Сега не мога да ви кажа. Тази информация ще ви бъде предадена само ако се присъедините към нас.

— Това са само приказки!

Мимолетна усмивка се мерна като сянка в студения и преценяващ поглед на човека от ЦРУ.

— Кажете ми нещо, Том. Обичате ли Венеция?

Томаш недоумяваше защо трябва да сменят темата на разговора, но се включи, за да види докъде ще го доведе това.

— Един от моите любими градове. Защо?

— Елате с мен във Венеция.

Португалецът гръмко се разсмя.

— Обичам Венеция, но си признавам, че бих предпочел друга компания… някой, чиято фигура има по-заоблени форми, не знам дали схващате мисълта ми. Освен това, дошъл съм тук на почивка с майка ми и не смятам да я изоставя.

— И кога приключва тази почивка?

— Вдругиден.