Божият гняв

Всички ученици знаеха, че шериат е законът на исляма, умма — цялата мюсюлманска общност, а кафирун — неверниците, множествено число на кафир. Една ръка се вдигна боязливо. Беше Ахмед, за когото твърдението на Пророка, че богатството му щяло да дойде от сянката на ятагана, беше новост. Нито шейх Саад, нито предишният им учител в медресето бяха споменавали за подобно изказване.

— И как са го сторили, учителю?

— По същия начин като Пророка, мир нему! Със свещения Коран в едната ръка и ятагана в другата! Абу Бакр е управлявал халифата при пълно зачитане на Божията справедливост, бил е снизходителен, когато е трябвало да бъде снизходителен, и е наказвал, когато се е налагало. Вторият халиф, Омар ибн ал Кхатаб, повел джихад срещу граничещите с Арабия народи, като Египет, Сирия, Персия и Месопотамия, за да разшири вярата и империята. С волята на Аллах, покорили сме Ал Кудз31. — Вдигна победоносно юмрук. — Аллаху акбар!

— Аллаху акбар! — отвърна класът с ентусиазъм.

Не беше нов материал, но учителят така умееше да го представи, че на учениците им се струваше много по-интересен.

— Разраствали сме се и сме процъфтявали, разпространявали сме навред из света шериата, както ни е наредил Аллах в свещения Коран! — Внезапно възторженият и пламенен глас на Айман придоби зловещи нотки. — Нещата обаче се усложнили след смъртта на Осман ибн Аффан, третия от четиримата праведни халифи. Той бил убит от размирни мюсюлмани, Хариджитите32. Когато Али ибн Абу Талиб, четвъртият халиф, дошъл на власт, решил да не отмъщава за смъртта на третия халиф, защото се опасявал, че бунтът на Хариджитите може да се разрасне. Само че това било в разрез с шериата и божиите заповеди, както посочил Муавия, управителят на Сирия, който поискал да бъдат наказани. Но тъй като халиф Али не отстъпил, Муавия решил, че Али нарушава шериата и вече не е законен халиф, поради което се разбунтувал. Али отговорил, че той е наследник на Мохамед и че Пророкът, мир нему, никога не би допуснал да се опълчи някой срещу него, защото този бунт бил точно това и означавал престъпване на шарката. Уммата се разделила основно на два лагера: шиити, които подкрепяли Али, и сунити, които подкрепяли Муавия. Последвали много битки, но Али се споминал и Муавия станал халиф, основател на първата династия халифи — Омаядската династия.

— Ние сме сунити, нали? — попита един ученик.

— Уммата е сунитска — каза Айман. — Само Иран е шиитски. Иран, част от Ирак и Ливан. Но същинските мюсюлмани сме ние, сунитите. Разпростираме се от Мароко до Пакистан, от Турция до Нигерия, ние сме истинската умма. Шиитите са отстъпници, защото са останали верни на Али дори след като е престъпил шериата и защото са почитали светци, като Али и сина му Хюсеин.