Божият гняв

— Аллах ан Нур15 — отвърна ученикът.

— Първото откровение било низпослано през месец Рамадан, когато Мохамед се оттеглил както обикновено в пещерата Хира, за да се отдаде на размисъл и съзерцание. Но този път му се явил внезапно ангел Джибрил16 и му казал: „Чети!“. Мохамед бил неук и признал на ангела, че не умее да чете. Но ангелът настоял три пъти и като по чудо сърцето на Мохамед се отворило за думите на Аллах.

Шейхът отново отвори Корана, прелисти последните страници и намери глава 96.

— Това е Сурата на откровението — каза той, разтваряйки книгата пред своя ученик. — Прочети сега аятите17 на откровението, низпослано на Пророка в пещерата Хира.

Ахмед взе томчето и зачете сура 96, произнасяйки първите думи, открити на Мохамед.

— „Чети в името на твоя Господ, Който сътвори, сътвори човека от съсирек. Чети! Защото Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел“.

След като бяха изчетени основните аяти, учителят протегна ръце и взе книгата.

— Господ учи с калема онова, което човек не знае. С други думи, Аллах говори на вярващите чрез Корана. — Отново прокара ръка по пищно изработената корица на книгата. — Когато Мохамед се завърнал вкъщи, в Мека, бил объркан, но накрая разбрал, че Аллах го е избрал за Свой пратеник. Последвали нови откровения, които съставляват сърцевината на исляма. Пророкът ги пояснил на жена си, Хадиджа, която веднага ги приела и станала първата мюсюлманка. После ги разяснил на братовчед си Али, който също ги приел и станал първият мюсюлманин. След това Пророкът се заел да проповядва исляма публично, но не го слушали. Тринадесет години проповядвал, без никой да го подкрепи. Ставало дори по-лошо, понеже започнал да проповядва срещу идолите на Мека, които привличали поклонници и така допринасяли за развитието на търговията в града. Ето защо хората се разбунили срещу Мохамед. И тогава група поклонници го помолили да стане посредник в стара вражда между две големи племена на Медина, ауса и хазрадж. И тъй като посредничеството му било успешно, двете племена приели исляма и поканили Пророка да отиде да живее при тях. Преследван от собственото си племе в Мека, Мохамед решил да приеме поканата и заминал за Медина.

— На днешния ден е станало това! — възкликна ученикът, скачайки от възбуда. — Днес!

Шейхът се усмихна.

— Да, днес е Хиджра — каза той, докато поднасяше чашата с чай към устата си. — Днес се навършват хиляда триста петдесет и четири години, откакто Мохамед напуснал Мека, за да прекоси пустинята и да отиде в Медина. — Остави чашата на масата. — И защо е толкова важен празникът Хиджра?

Момчето се поколеба. Знаеше историята на Хиджра, разбира се, но му убягваше значимостта на събитието. Преселването на Мохамед в Медина беше важно, защото възрастните го смятаха за важно, и това му стигаше. Ето защо въпросът на учителя събуди у него известно смущение. Хиджра беше важна, и точка. Нима трябваше да има основание за това?