Божият гняв

— Аха, значи NEST контролира американските ядрени оръжия…

— Грешка. NEST е само ядро, създадено да установява, идентифицира и елиминира ядрен материал.

По лицето на португалеца се изписа любопитство.

— Какъв ядрен материал?

— Например атомни бомби. На практика всеки ядрен материал, който би могъл да бъде използван срещу Съединените щати от неприятелите, било те отделни страни, или терористически организации. Разполагаме с над седемстотин човека, подготвени да реагират на ядрена заплаха, макар да използваме много малки екипи. За около четири часа например можем да придвижим такъв екип за бързо реагиране на което и да било място, застрашено от ядрена авария.

— Прилича на американски филм.

— Опасявам се, че е прекалено реално.

Томаш си похапна варен картоф и с боязън зададе следващия въпрос.

— А… имало ли е такива заплахи?

— Няколко.

— Сериозно?

— Например само месец след 11 септември в ЦРУ беше получена информация от наш агент с кодово име Dragonfire25, че терористи притежават десет килотона ядрено оръжие и че въпросното оръжие се намира в Ню Йорк. Както се досещате, в управлението настъпи паника. Вицепрезидентът Дик Чейни веднага бе изтеглен от Вашингтон и президентът Буш изпрати NEST в Ню Йорк с мисията да издири бомбата.

— И какво стана? Намериха ли я?

Белами всмукна въздух с крайчеца на устата си, като че се опитваше да дръпне заседнало парченце храна между зъбите.

— Беше фалшива тревога.

— Добре. Но аз питам дали някои от тези заплахи се оказват действителни.

— Да, всекидневно.

Този път беше ред на Томаш да цъкне с език, с явна възбуда по лицето.

— Моля ви… Питам сериозно.

— Говоря сериозно — настоя Белами. — Всеки ден се сблъскваме със заплахи за ядрена атака.

— Не може да бъде.

— Не вярвате ли? Вижте, Пакистан е произвел ядрени оръжия благодарение на технологията, която шефът на проекта Абдул Кадир Хан е откраднал от Запада. И после този господин се е заел да продава технологията за производство на ядрени оръжия на други страни, като Иран, Либия и Северна Корея например.

— Все същото си знаете — пошегува се Томаш. — И за Ирак така говорехте, но видяхте какво стана.

— Ирак беше грешка на Буш-син и оръжията за масово поразяване бяха само претекст да се започне война за петрола и да се разшири американското господство в Близкия изток. Но се опасявам, че в случая с изнасянето на технологията става въпрос за нещо много сериозно.

— Имате ли доказателства?

— Разбира се.

— Не говоря за доказателства като онези, които вашият държавен секретар представи в ООН срещу Ирак…