Божият гняв

— И това бил краят на халифите?

— Не, поставено било началото на втората династия халифи, тази на Абасидите.

— Значи уммата е станала единна…

Преподавателят се поколеба, преди да отговори.

— Е, не съвсем. Абасидите си поставили за цел изкореняването на династията на Омаядите, до последния човек. Неслучайно основателят на втората династия, Абу ал Аббас, станал известен с прозвището Кървавият. Той наредил да избият всички от омаядската династия, включително жени, старци и деца. А когато избил всички Омаяди и вече нямало кого да убиват, изровили им костите и ги потрошили.

— Никой ли не се спасил?

— Само Абдул Рахман, който избягал в Ал Андалус и възстановил Омаядския халифат в Кордова. Всички други загинали.

— Но това не помогнало ли да се обедини уммата, учителю?

— За съжаление, не станало така. Абасидите преместили седалището на халифата в Багдад, но империята започнала да се разпада под влияние на многобройните вътрешни раздори. Възникнали независими държави, появили се Фатимидите34, Мамелюците35… и други, положението било много объркано. Единственото, което ни задържало заедно, освен Свещения коран, били външните нападения, зачестили по онова време. Тогава дошли и кафирун от Европа и нападнали Ал Кудз и Свещената земя, възползвайки се от слабостта ни. — Всички ученици знаеха, че кафирун, неверниците от Европа, за които говореше учителят им, са кръстоносците, завзели Ал Кудз, или Йерусалим. — Малко след това сме били подложени на атаките на монголците, които превзели Багдад и сложили край на петвековната абасидска династия. — Направи кратка пауза, видимо обмисляше как да продължи. — А след това? След като монголците се настанили в столицата на халифата, кой им се опълчил?

Огледа бавно смълчаната класна стая. Учениците се мъчеха да си спомнят някое име, но нищо не им хрумваше.

— Кой? — отново попита Айман.

— Саладин? — чу се едно гласче.

Учителят се засмя.

— Саладин е надвил кафирун от Европа. А аз имам предвид онзи, който с въстанал срещу монголците. Кой е той?

Пълна тишина.

— Никога ли не сте чували за Ибн Таймия?

Много глави се поклатиха утвърдително — името звучеше познато на учениците. Но Ахмед не беше от тях — никога не беше чувал за този човек.

— Кой е Ибн Таймия? — попита учителят.

— Велик мюсюлманин — отвърна един от учениците, на които името бе познато.

— Гениален! — отсече Айман. — Шейх Ибн Таймия е бил истински гений. Роден е десет години след нахлуването на монголците. Баща му бил имам в джамията в Дамаск. Мамелюците продължили да се бият с монголците, но проблемът бил в това, че монголският елит приел исляма. Както знаете. Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, забранил да се избиват мюсюлмани. И след като монголците станали мюсюлмани, това означавало, че вече били недосегаеми. Или не били? Шейх Ибн Таймия препрочел свещените текстове, изследвал въпроса и издал фетва36, с която узаконил джихада срещу монголците, като казал: „Доказано е от Книгата, от сунната и от единодушието на нацията, че всеки, който се отклони от един-единствен ислямски закон, ще бъде съден, дори да е произнесъл два пъти, че приема исляма“. Шейхът казал също: „Вярата е подчинение. Ако част от нея е вяра в Аллах, а другата не е, трябва да се води битка, докато цялата вяра отиде у Аллах“. По този начин шейх Ибн Таймия узаконил от религиозно правна позиция войната срещу монголците, които приели исляма. Шейхът казал на нашите войници, че поражението, което понесли от неприятеля, било като поражението на Мохамед, мир на праха му, в битката при Ухуд, но че въставането им ще бъде като победата на Пророка, мир нему, в битката от окопите. Последвалите събития доказали правотата му. С духовната подкрепа на шейх Ибн Таймия най-сетне монголците били смазани. — Учителят вдигна ръце нагоре. — Бог е велик!