Божият гняв

— Вие няма ли да дойдете?

— Nope20 — каза той, поклащайки глава. — Срещата ви с Eagle One ще бъде насаме, сър. Не забравяйте, че всичко това е поверително, аз съм само куриер. — Андерсън кимна за сбогом.

Хъмвито потегли с рев и остави пътника сам в уличката. Томаш пое дълбоко дъх и се отправи към входа на хотела. Не изпитваше особена симпатия към човека, с когото щеше да се срещне, но любопитството му беше по-силно от него. Влезе в лобито и веднага чу дрезгав глас.

— Hell21, закъсняхте!

Обърна се и видя неподвижния силует на Франк Белами с чаша уиски в ръка. Беше запазил военната си стойка, но косата му беше побеляла. Познатите бръчки бяха осеяли крайчеца на студените му бездушни очи. Американецът направи крачка и му подаде ръка.

— Здравейте, мистър Белами — каза Томаш, отвръщайки на поздрава. — Какво ви води насам?

Човекът от ЦРУ остави чашата с уиски на масата и с жест го покани в ресторанта на хотела.

— Гастрономията, Томаш. Гастрономията.

— Какво й е специалното на тукашната гастрономия?

— Чул съм да казват, че е fucking delicious22.

Големият и просторен салон на ресторанта беше пълен с хора, сервитьорите се суетяха от маса на маса с широки подноси, отрупани с наденички, зеле, моркови, ориз, лук, ряпа и най-вече картофи. Всичко ухаеше приятно. Един от сервитьорите се приближи до масата на новопристигналите и се зае да разтоварва подноса си.

— Как се казва това ястие? — любопитно попита Белами, докато си оправяше салфетката на коленете.

— Варено а ла Фурнаш — поясни Томаш. — Всъщност това е типично португалско ястие, традиционно за един район в Северна Португалия, Траз-уш-Монтеш.

— Но трябва да признаете, че азорското е специално — прекъсна го американецът. — Всеки ден не се яде такова ястие, направено по местна рецепта…

— Виждали ли сте как се приготвя?

— Не.

— Приготвят го наблизо, до лагуната. Поради геотермалната активност земята там е много гореща. Издълбали са нещо като ниши, където се поставят тенджерите с яденето. Захлупват ги и ги оставят в земята за пет часа. Някъде по обяд ги изваждат и ги носят направо в ресторанта.

— Ходили ли сте там?

— Ходил съм, да. Намира се край лагуната.

Франк Белами хапна късче месо с ориз и премрежи очи от удоволствие.

— Хм… чудно е!

И португалецът опита.

— Най-доброто варено по португалски от всички — каза той. — Всъщност това варено по португалски е едно от чудесата на световната гастрономия. Понеже се задушава много бавно под земята, яденето добива този специфичен вкус на… трудно е да се обясни. Добър избор сте направили, поздравления.

— Горещо ми го препоръчаха още сутринта, когато пристигнах.