Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Двама — отговори Бертолд — Един притежател на ключ и един малолетен.

Вратата на асансьора се плъзна, за да разкрие стоманен кубоид без бутони или панели; само камера, издигната в един ъгъл. Пристъпиха напред и асансьорът се активира автоматично. Артемис забеляза как Бертолд изви ръцете си, когато започнаха да се издигат.

— Хей, Бертолд, какъв е проблемът? Това е само асансьор.

Бертолд си наложи да се усмихне, зъбите му едва проблясваха изпод мустака.

— Не пропускаш, нали, Алфонс? Не обичам малки пространства. И тук няма никакво управление, от съображения за сигурност. Изкачването се управлява от бюрото. Ако се повреди, ще разчитаме на пазачите да ни спасят. Това нещо е на практика херметично. Какво, ако пазачът е получил удар или е отишъл за кафе? Всички можем да…

Бръщолевенето на банкера беше прекъснато от съскането на вратата на асансьора. Бяха пристигнали на етажа с депозитните кутии.

— Ето ни — каза Бертолд и избърса челото си с носна кърпичка. Част от хартията остана заклещена в линиите, образувани от тревогата, на челото му и затрепери като ветропоказател на потока на климатика. — Виждате ли, безопасно. Няма причина на тревоги. Всичко е наред — засмя се той нервно. — Влизаме ли?

Едър пазач ги чакаше пред асансьора. Артемис забеляза, че държи ръка на колана си, и че кабел на слушалка се спускаше по врата му.

— Willkommen, Бертолд, успя да излезеш цял. Отново.

Бертолд премахна останалата хартия от челото си.

— Да, Кърт, успях, и не си мисли, че присмеха в гласа ти остава незабелязан.

Кърт въздъхна тежко, излизащият въздух размаха пръстите му.

— Моля, извинете фобийния ми сънародник — обърна се той към Бътлър. — Всичко го ужасява, от паяци до асансьори. Учудвам се, че дори става от леглото. Сега, ако може да стъпите на жълтия квадрат и да повдигнете ръцете си на нивото на раменете.

Жълтият квадрат беше подлепен на стоманения под. Бътлър стъпи на него и вдигна ръцете си. Кърт го претърси по начин, който би унижил и митнически служител, и го въведе през металдетектор във формата на арка.

— Чист е — каза той високо. Думите щяха да бъдат подбрани от микрофона на ревера му и изпратени в охранителния отдел. — Сега си ти, момче. Същото нещо.

Артемис се подчини и се провлече на квадрата. Вдигна ръцете си едва шест инча от страните си. Бътлър го изгледа ядосано.

— Алфонс! Не можеш ли да направиш каквото ти казва човекът? В армията щях да те накарам да чистиш тоалетните заради това поведение.

Артемис му върна погледа.

— Да, полковник, но тук не сме в армията, нали?

Кърт смъкна раницата от раменете на Артемис и затършува из съдържанието й.

— Какво е това? — попита той и извади нещо като рамка от закалена пластмаса.

Артемис взе рамката и я разгъна с три пъргави движения.

— Това е скутер, пич. Може да си чувал. Движение, което не замърсява въздуха, който дишаме.