Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Интернационалната банка беше известна в определени кръгове с това, че има най-добре защитените депозитни сейфове в света, включително от Швейцария. Носеха се слухове, че ако тези сейфове се отвореха и съдържанието им се изсипеше на земята, една десета от световното богатство щеше да е на купчина на мрамора. Бижута, облигации на приносители, пари в брой, нотариални актове, изкуство. Поне половината беше откраднато от законните си притежатели. Но Артемис не беше заинтересован от тези неща. Може би следващия път.

Бътлър спря пред гишето, хвърляйки огромна сянка върху монитора, който беше поставен там. Слабият мъж, който работеше на монитора, вдигна глава да се оплаче, но помисли пак. Очевидният обем на Бътлър често имаше такъв ефект върху хората.

— Как мога да ви помогна…?

— Лий, полковник Ксавиер Лий. Бих искал да отворя депозитната си кутия — отвърна Бътлър на свободен немски.

— Да, полковник, разбира се. Името ми е Бертолд и аз ще ви асистирам днес. — Бертолд отвори файла на полковник Ксавиер Лий с една ръка, а в другата си въртеше химикалка като малка палка. — Трябва само да направим обичайната проверка за сигурност. Може ли да ми покажете паспорта си?

— Разбира се — каза Бътлър и плъзна паспорт от Народна република Китай по бюрото. — Не очаквам нищо по-малко от най-строгите мерки за сигурност.

Бертолд взе паспорта в тънките си пръсти, провери снимката, после я сложи на скенер.

— Алфонс — сопна се Бътлър на Артемис. — Престани да шаваш и се изправи, сине. Влачиш се толкова много, че понякога си мисля, че нямаш гръбнак.

Бертолд се усмихна с неискреност, през която и пеленаче можеше да види.

— Алфонс, радвам се да се запознаем.

— Пич — отвърна Артемис със същото двуличие.

Бътлър поклати глава.

— Синът ми не комуникира добре с останалата част от света. Очаквам деня, в който ще се присъедини към армията. Тогава ще видим дали има мъж под всички тези настроения.

Бертолд кимна със съчувствено.

— Аз имам момиче. На шестнадесет години. Харчи повечето ми пари за телефонни обаждания за една седмица, отколкото цялото семейство за храна.

— Тийнейджъри, всичките са еднакви.

Компютърът избибитка.

— А, да, паспортът ви е изчистен. Сега ми трябва само подпис. — Бертолд плъзна ръкописен таблет по бюрото. Дигитална писалка беше прикрепена към него с жица. Бътлър го взе и се подписа на мястото. Подписът щеше да съвпадне. Разбира се, че щеше. Оригиналният почерк беше на Бътлър, защото полковник Ксавиер Лий беше един от псевдонимите, които Бътлър си беше създал през годините. Паспортът също беше автентичен, въпреки че данните в него не бяха. Бътлър го беше купил от секретарката на китайски дипломат в Рио де Жанейро.

Компютърът бипна отново.