![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Когато дойде моментът за проверка, той ще бъде кротък и сговорчив и ще даде на Харисън възможността да се порадва на победата си.
А след това, изключително предпазливо, в рамките поне на няколко седмици — ще изнесе навън материалите, от които се нуждае. Лимфоцитите ще останат накрая, известно време може да ги държи в хладилника в неговия апартамент. От лабораторията ще взема разтвори за да ги подхранва, но едва ли ще е в състояние да продължава работата си върху тях.
По-късно ще реши къде да продължи с експеримента.
Харисън стоеше на прага на лабораторията.
— Всичко е почистено — докладва Върджил, свел покорно глава.
3
Продължиха да го следят през следващата седмица, сетне, загрижени за заключителната фаза от БМП-проекта прибраха хрътките, пуснати подир него.
Дойде най-важният момент от замисления план.
Веднага щом се увери, че са престанали да му обръщат внимание той премина към действие. Първо поиска пълен достъп до компютрите на компанията (бяха му забранили да ползва значителна част от информацията вътре), като се оправда, че би желал да сфери резултатите относно структурата на денатурираните и неразгърнати протеини. Естествено, разрешиха му и същата вечер някъде след осем той се включи в мрежата, използвайки терминала в общата лаборатория.
Върджил бе понадхвърлил възрастта за да бъде обявен за вундеркинд на осемдесетте, но през последните седем години той бе нанесъл нужните корекции във всички свои характеристики на три големи фирми и дори един известен университет. Благодарение на последната го приеха на работа и в Генетрон. Нито веднъж не беше страдал от скрупули заради тези манипулации, или дори фалшификации. Той знаеше, че е напълно способен да се справи със задълженията си в Генетрон — при това блестящо — и беше подправил документите единствено за да преодолее досадната бариера на бюрократичните изисквания. Освен това Върджил отдавна бе дълбоко убеден, че светът е нещо като безкрайна китайска мозайка и колкото по-добре се справяш в разрешаването й и в разкриването на отделните й детайли — толкова по-бързо ще се похвалиш с победата. Дори ако за целта прибягваш до хакерство.
Не беше никак трудно да преодолее кода на Риналди, зад който се намираха секретните файлове на компанията. Чувстваше се като в свои води, докато кръстосваше сред безчислените таблици от на пръв поглед случайни числа, които се стичаха по екрана. Съвсем скоро откри своя файл и премина на съответния код за текущата директория. След това реши да играе на сигурно — винаги съществуваше възможността и други да проявят подобна изобретателност — и изтри файла напълно.
Следващата точка от програмата бе да открие медицинската картотека на служителите на Генетрон. Тук промени категорията на здравната си застраховка и внимателно прикри следите от намесата. Допитвания от външни източници щяха получат отговор, че застраховката е покрита дори след като напуснеше завинаги пределите на компанията.
Длъжен бе да се погрижи за тези неща. От край време по петите все го следваха разни дребни болести.
Замисли се за миг дали да не остави известни и поне засега незабележими поражения в системата, но бързо се отказа. По природа не беше отмъстителен човек. Излезе от мрежата и изключи терминала.
Измина изненадващо кратко време — само два дни — преди да забележат изтриването на файла. Рано една сутрин Ротуайлд го причака в коридора и му съобщи, че е уволнен. Върджил изрази учудване, накрая сведе смирено глава и помоли да му позволят да вземе поне кутията с личните си вещи.
— Добре, но само това. Никакви биологични препарати. Лично ще проверя какво изнасяш.
Върджил се съгласи спокойно.
— Какво съм сбъркал сега? — попита той.
— Честно казано не зная. А и не ме интересува. Аз гласувах за теб. А също и Торнтън. Ти си най-голямото ни разочарование.
Върджил мислеше трескаво. Така и не бе успял да измъкне навън лимфоцитите, струваха му се в пълна безопасност скрити в общия хладилник на лабораторията, а и не очакваше толкова бързо събитията да вземат неприятна посока.
— Гоните ме, значи.
— Да. Боя се, че ще ти е много трудно да си намериш свястна работа в която и да било частна лаборатория. Харисън е направо бесен.
Когато влязоха в лабораторията, Хейзъл вече се бе захванала за работа. Върджил вдигна кашона, който бе оставил в неутралната зона между двамата и прикри надписа с длан. Сетне доближи кошчето, откъсна етикета, смачка го и го пусна вътре.
— Още нещо — рече той. — Забравил съм една партида епруветки от неуспешен опит в общата лаборатория, които трябва да бъдат изхвърлени. Радионуклеиди.