Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Не, вие спасихте честното ми име. А честното име — продължи той, като през цялото време масажирате пламенно десния ми горен крайник, — е същинският бисер на човешката душа. Ако някой ми открадне парите, той не краде нищо. Били са мои, станали негови, робували са всекиму. Но онзи, който ме лиши от доброто име, не обогатява себе си, ала ме прави последен бедняк. Затова ви, благодаря от дъното на душата си. Лека нощ, господин Устър.
— Лека нощ, старче.
Запремигвах срещу Джийвс, след като вратата се затвори.
— Каква тъжна история, Джийвс.
— Да, сър.
— Добре че по една случайност разполагах с тези пари.
— Ами… да, сър.
— Съдейки по тона ти, не одобряваш изцяло случилото се.
— Не е уместно да критикувам вашите постъпки, сър, но ще се осмеля да отбележа, че според мен постъпихте неблагоразумно.
— Като им заех пари ли?
— Да, сър. Тези модни френски курорти са печално известни с непочтените личности, които се стичат на тълпи към тях.
Това вече много ми дойде.
— Виж какво, Джийвс, много забележки мога да понеса от теб, но когато се опитваш да хвърлиш сянката на… какво му се вика… върху един служител на Светата църква…
— Може и да съм излишно мнителен, сър, но съм прекарал твърде много време из тези курорти. Когато служех при лорд Фредерик Ранило малко преди да постъпя при вас, милорд бе твърде хитроумно измамен от виден мошеник, известен, ако не се лъжа, с прозвището Хлъзгавия Сид. Въпросното лице се домогна до познанството на милорд посредством своя съучастничка, когато пребивавахме в Монте Карло, Никога не ще забравя печалните обстоятелства.
— Не че искам да секна мемоарите ти, Джийвс — хладно го прекъснах аз, — но дрънкаш нелепости. Как изобщо можеш да заподозреш нещо нередно? Та те ми оставиха перлите, нали така? Затова мисли, преди да кажеш нещо, ако обичаш. Сега ще те помоля да слезеш долу и да ги депозираш в сейфа на хотела. — Взех калъфчето и го отворих. — О, господи!
Вътре нямаше нищо.
— Боже господи — продължих аз, без да вярвам на добрите стари зъркели. — Само не ми казвай, че в крайна сметка тук наистина има нещо нередно!
— Точно така, сър. Лорд Фредерик беше измамен по съвършено същия начин в случая в Монте Карло, за който бях започнал да ви говоря. Докато съучастничката прегръщаше с признателност милорд и го целуваше, Хлъзгавия Сид размени калъфчето, съдържащо перлите, с подобно, но празно калъфче, и си тръгна с парите, перлите и разписката. По силата на въпросната разписка той впоследствие предяви към милорд иска да му бъдат възвърнати скъпоценностите и милорд, бидейки в невъзможност да ги представи, бе принуден да изплати като компенсация една твърде чувствителна сума. Изключително семпъл, но ефектен номер.
Подът рязко се е продъни под краката ми.
— Хлъзгавия Сид! Сид! Сидни! Братът Сидни! Ама Джийвс, за бога, допускаш ли, че това беше Хлъзгавия Сид?
— Да, сър.
— Не мога да повярвам. Че нали якичката му беше закопчана отзад! Наистина ли мислиш…
— Да, сър. Познах го още щом влезе в стаята.
Аз се озверих насреща му.
— Познал си го!?
— Да, сър.
— Ама такова, по дяволите — потресох се аз. — Можете да ми кажеш.
— Прецених, че ще спестя доста неприятни сцени, сър, ако просто измъкна калъфчето от джоба на лицето, докато му помагам да си облече палтото. Заповядайте, сър.
И той положи върху масата съвсем същото калъфче като вече намиращото се там. Отворих го и очите ми погалиха добрите стари перли, които грейнаха усмихнато насреща ми. Вдигнах гузен поглед към Джийвс. Не знаех как да започна.
— Джийвс — изстисках най-сетне от себе си, — ти си просто гений.
— Да, сър.
Облекчението така ме омаломощи, че просто не съумявах да се задържа на крака. Благодарение на този голям човек аз нямаше да бъда принуден да изкашлям няколко хиляди от най-прелестните английски лири.
— Ти спаси от разруха дома на Устър. Все пак се надявам, че дори на един завършен нехранимайко като нашия хлъзгав Сид едва ли ще му стиска да ми се яви тук и да се опита да си възстанови правата върху бисерите.
— Не го допускам, сър.
— Ами тогава… Чакай! А дали не са фалшиви или нещо такова?
— Не, сър. Перлите са истински и изключително ценни.
— Е, в такъв случай ударих кьоравото! Подплатих си с кадифе битието. Може да съм се минал със стотачка, но пък сега съм горд притежател на наниз великолепни перли. Правилно ли разсъждавам?
— Не бих казал, сър. Боя се, че ще се наложи да ги възвърнете на собственика им.
— Какво! Да ги върна на Сид! Не и докато дишам.
— Имах предвид законния им собственик, сър.
— Кого визираш?
— Госпожа Грегсън, сър.