Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Не знаеш какво е да живееш с безработен мъж... Чувствам се неловко, когато работя. И го правя тайно, сред остатъците и обелките, сгушена зад тенджерите.
Хвърли поглед към кухненската маса и си напомни, че трябва да я разчисти, преди момичетата да са се върнали от училище за обяд. Беше си направила сметката: така й излизаше по-евтино от училищния стол.
- Мислех, че след цяла година вече си свикнала.
- Колко си зла!
- Извинявай, мила моя. Изглеждаше примирена с положението. Винаги вземаше неговата страна... Но сега е без значение. Какво смяташ да правиш?
- Нямам представа. Едно е сигурно, ще продължа да работя, но ще се наложи да си намеря нещо допълнително... Уроци по френски, по граматика, по правопис, знам ли...
- Няма да е трудно, днес лентяите с лопата да ги ринеш! Като започнем от племенника ти... Вчера, като се върна от училище, Александър ми донесе единица по диктовка. Единица! Да беше видяла физиономията на баща му... Помислих, че ще умре, не можеше да си поеме дъх!
Жозефин не успя да потисне усмивката си. Превъзходният във всяко отношение Филип Дюпен - баща на двойкаджия!
- В неговото училище учителката смъква три точки на грешка, не си поплюва!
Александър беше единственото дете на Ирис и Филип. Връстник на Зое, десетгодишен. Постоянно ги откриваха двамата скрити под някоя маса да си говорят, сериозни и съсредоточени, или потънали в мълчание, да строят големи макети далеч от останалите от семейството. Общуваха помежду си с намигвания и знаци, служеха си с тях като с истински език и нервираха Ирис, която предричаше на сина си, че ще получи отлепване на ретината, а когато беше особено бясна, го заплашваше, че ще стане пълен кретен. „Синът ми ще се видиоти и ще се превърне в кълбо от нервни тикове по вина на дъщеря ти!“ - обвиняваше тя Зое.
- Момичетата знаят ли?
- Още не..
- Аха... И как смяташ да им го съобщиш?
Жозефин не отговори. Зачовърка с нокът ръба на облицованата с гетинакс маса, докато се оформи малко черно топче, което изстреля напосоки.
Ирис отново взе думата. Пак беше сменила тона. Сега говореше с тих и изкусителен глас, който й подейства успокояващо и я накара да се отпусне, при което сълзите й отново рукнаха.
- Аз съм на твоя страна, мила моя, знаеш, че винаги съм готова да ти помогна и никога няма да те оставя. Обичам те, както обичам себе си, което не е малко, повярвай!
Жозефин се засмя тихо. Ирис можеше да е толкова забавна! Като се сетеше само как се смееха като луди, преди да се омъжи. После се бе превърнала в дама, ужасно отговорна и много заета дама. Каква ли двойка представляваха двамата с Филип? Никога не ги бе виждала да се държат естествено, да се гледат с нежност или да се целуват. Сякаш винаги бяха на сцена.
На входната врата се звънна и Жозефин се стресна.
- Сигурно са момичетата... Оставям те и моля ти се, нито дума утре вечер. Не искам случилото се да се превръща в единствената тема за разговор!
- Разбрано, до утре. И не забравяй старото заклинание: Храс и Хрус схрускаха големия Хрис, който искаше да ги изхруска!
Жозефин остави слушалката на вилката, избърса си ръцете, свали престилката, извади молива от косата си, прекара пръсти през нея, за да бухне, и изтича да отвори вратата. Без да поздрави майка си, без дори да я погледне, Ортанс се втурна първа в антрето.
- Татко тук ли е? Получих петица на писмения преразказ! На това отгоре при онази мръсница госпожа Рюфон!
- Ортанс, моля те, бъди по-почтителна! Тя е твоята учителка по френски.
- Да бе, тя е дърта крава.
Момичето не се разбърза да целуне майка си или да забие зъби в парче хляб. Не хвърли на земята чантата, палтото си, а остави чантата и свали дрехата си с изисканата грация на девойка на първия бал, която поверява дългото си манто на гардеробиера.
- Няма ли да целунеш мама? - попита Жозефин, долавяйки с раздразнение нотка на молба в гласа си.
Ортанс подаде на майка си нежната си като кадифе буза, повдигнала с две ръце гъстата си кестенява коса с рижи оттенъци, за да се поразхлади.
- Каква горещина! Тропическа жега, както би казал татко.
- Целуни ме и ти, скъпа - примоли се Жозефин, жертвайки без остатък достойнството си.
- Мамо, знаеш, че не обичам, когато ставаш такава лепка. - Тя докосна едва-едва бузата на майка си и веднага се осведоми: - Какво имаме за обяд?