Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Стул Офан вдигна рамене.

— Некромант — съвсем сигурно, Смъртен меч, но това не означава задължително поклонник на Бога на смъртта. Всъщност жречеството отхвърля некромантията. В края на краищата тези тъмни изкуства са атака срещу Лабиринта на Смъртта и…

— Това отхвърляне е просто политическо удобство. Вие сте безгръбначен хленчещ глупак, Офан. Аз съм кръстосвал меч с Вестител на Гуглата, или забравихте?

Гулд забеляза, че при тези думи един от стражите му потръпна.

— Тулгорд Вайс — каза сержантът. — Смъртта не е целта тук — и никога не е била.

— Какво искате да кажете, сър?

— Това, че убиецът… събира…

— Събира?

— Да. Части.

— Части?

— Органи, за да сме по-точни. Смятани общо взето за жизненоважни, Смъртен меч. Така че вземането им води до смърт. Схващате ли разликата?

— Не ме занимавайте с глупости, сър — отсече Тулгорд Вайс. Щом са нужни само органи, защо е тогава унищожението на души?

Гулд се обърна към мага.

— Унищожение ли, Стул Офан?

Магът сви притеснено рамене.

— Или… кражба, сержант, което, разбира се, е по-трудно…

— Но защо да се крадат души, след като унищожението им по-лесно обслужва целта да ти попречи да ги разпиташ?

— Не знам.

Тулгорд Вайс се намести на седлото и ръката му в тежката ръкавица се отпусна на дръжката на меча му.

— Не ми пречете, сър — каза на Гулд. — Острието ми ще въздаде полагащата се справедливост.

— По-добре лудият да се гърчи на куките — отвърна Гулд. — Освен ако не се чувствате годен да утолите жаждата за кръв на града.

Това усмири Смъртния меч, макар и за кратко.

— Деянието ми ще ги удовлетвори, сър…

— Няма да е достатъчно, Смъртен меч. Още по-добре ще е, ако го провлачим по всички улици, но това не зависи от мен. Тъй или иначе — добави Гулд и пристъпи напред, — най-добре ще е да стоите настрана от пътя ми. Намесите ли ми се още веднъж, ще е на ваш риск, Смъртен меч.

Тулгорд Вайс почти беше извадил оръжието си, преди Стул Офан да скочи към него и да задържи ръката му.

— Тулгорд, необмислено е! — изхленчи магът.

— Дръпни си немощната ръка, свиньо!

— Огледайте се, сър! Моля ви.

Смъртният меч се озърна, след което бавно хлъзна меча обратно в ножницата. Явно, за разлика от Стул Офан, не беше чул изщракването на шест арбалета, но оръжията вече бяха насочени към него и израженията на стражите на Гулд не оставяха никакво съмнение за намерението им.

Сержантът се покашля.

— Това е дванайсетата нощ поред. Смъртен меч. Убеден съм, станало е вече много лично за хората ми. Искаме убиеца и ще го имаме. Тъй че отново ви казвам: стойте настрана от пътя ми, сър. Не искам да обидя нито вас, нито честта ни, но извадите ли отново оръжието си, ще паднете като краставо куче.

Тулгорд Вайс изрита Стул Офан настрана и обърна коня си.

— Подигравате се на боговете, сър, и за това душата ви ще плати. — Пришпори жребеца си и препусна.