Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Вие сте нахален — отвърна с небрежен, отегчен тон принцесата.

Той не се стресна.

— Знае се, че двамата с Лордсън Хум имахте тайна връзка. Само че този път или вие сте закъснели, или той е дошъл по-рано. Тъй че за вас е дръпването на Богинята. За момчето — бутването на Бога. Мога да си представя облекчението ви, принцесо, да не говорим за това на баща ви — който вече трябва да е надлежно уведомен. — Замълча, щом чу как тя бързо си пое дъх. — Тъй че трябва да знам какво точно видяхте при идването си. Видяхте ли някой друг? Чухте ли нещо? Помирисахте ли нещо?

— Не — отвърна тя. — Хуми беше… беше вече, ъъ, така. — И махна с ръка към уличката зад Гулд, където беше трупът.

— Хуми?

— Лордсън Хум имам предвид.

— Кажете ми, принцесо, къде е слугинята ви? Не мога да повярвам, че бихте дошли тук съвсем сама. Все някоя слугиня трябва да ви е била посредничка, очевидно, дори само за да носи любовните бележки…

— Как смеете…

— Спестете си това за страхливите си слуги — сряза я Гулд. — Отговорете ми!

— Не му отговаряйте! — разпореди се глас зад сержанта.

Гулд се обърна и видя мага Стул Офан. Вече се съмваше и пристигането на дебелия мъж странно бе придружено от първата птича песен за деня.

— Ваше височество — каза Стул и се поклони. — Баща ви, кралят, желае да ви види веднага. Можете да вземете каретата ми. — Хвърли рязък поглед към Гулд. — Сержантът, вярвам, е приключил с вас.

Двамата мъже се отдръпнаха, щом принцеса Шарн забърза към каретата. Щом вратата се затвори и кочияшът плесна с камшика да подкара конете, Гулд се нахвърли върху мага.

— Значи, разбирам, че Лордсън Хум не беше най-подходящият да се въргаля в леглото със скъпата принцеса, и мога да си представя, че Селжур иска да зарови всякаква височайша намеса в случилото се тук — но ако още веднъж попречиш на разследването ми, Офан, ще хвърля каквото е останало от теб на раците. Разбрано?

Магът почервеня, а после пребледня и заломоти:

— Заповедта на краля, Гулд…

— Дори и него да бях заварил да стои тук над обезобразения труп на момчето, нямаше да съм по-малко пряк в разпита си. Кралят е само човек — страхът му е нищо в сравнение със страха на града. И можеш да му кажеш, че ако иска да остане нещо за управляване, най-добре да стои настрана от пътя ми и да ме остави да си върша работата. Богове, човече, не можеш ли да усетиш паниката?

— Мога! Кълна се в кръвта на Бърн, усещам я, и още как!

Гулд сграбчи Стул Офан за обшитото със сърма наметало и го задърпа към уличката.

— Погледни хубаво, чародеецо. Това е направено в пълна тишина — нито едно от именията от двете страни не се е събудило — дори кучетата пазачи не са се разлаяли. Кажи ми: какво е направило това? — Пусна наметалото на Офан и отстъпи назад.

Въздухът около мага стана леден, докато хвърляше припряно низ от магии.

— Заклинание за тишина, сержант — изхриптя той. — Младежът е пищял, и още как… богове, колко е крещял! А самият въздух е бил затворен, огънат в себе си. Висша магия, Гулд, най-висшата. Никаква миризма не е могла да се измъкне, за да я усетят кучетата оттатък тези стени…