Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Изми засъхналата пяна от лицето си. Може би тази нощ щеше да срещне другия мъж, загадъчния Корбал Броуч. И новата му униформа щеше да е скроена, и пътният му комплект събран.
— Искам да сложиш капаните, Емансипор! Преди да си тръгнал. Чу ли ме?
— Да, скъпа!
— Ще се отбиеш ли при алхимика?
Той се надигна от столчето и посегна към пилона на леглото за палтото си.
— Кой? Н'сармин ли? Или Тралп Младши?
— Тралп, разбира се, тъпак такъв!
„Още два сребърника към цената значи. Вече почва да се устройва добре с новото положение…“
— И сложи капаните! Вестителят на Гуглата да ги навести дано тия гълъби!
Емансипор се намръщи. „Вестителят на Гуглата. Нещо, вчера…“
Поклати глава и сви рамене.
— Проклетата бира — измърмори. — Милата Събли… Планината, която бучи… но скоро, много скоро…
Кралят му беше показал страха си. Преди време това щеше да е осъдило Гулд на ножа на убиеца. Но Селжур вече беше стар, по-стар от годините си. След като конкубинките бяха изгонени, Негово величество беше превърнал в своя любовница малодушната боязън. Дебелокожите съветници на краля със змийските очи си бяха останали, разбира се, но дори те не бяха присъствали при доклада на Гулд. Все пак, ако надушеха… кралят беше издал страха си не просто от убиеца в града, но от тъмната буря, назряваща в Стиг, и от тътена, идещ от Корелския пакт на юг. Кралят се беше… раздрънкал. И сега Гулд знаеше за скъпата принцеса Шарн повече, отколкото държеше да знае.
Отърси се от мрачните мисли и закрачи надолу по тясната лъкатушеща и изгърбена от гробници Улица на злините на път към Рибарския площад. Сумрак беше загърнал Печалния Молл във всяко отношение. Все едно, беше си изпълнил дълга, като докладва на крал Селжур. Получил беше очакваните нареждания да потуши слуховете, че е замесена кралска особа. За бащата на Лордсън Хум, доста влиятелен земевладелец, се бяха погрижили — с ковчеже златни монети и обещания, несъмнено, а Гулд се беше върнал на стихналите и настръхнали градски улици.
Беше оставил ефрейтора на пост при стълба за обяви, въпреки че със смъртната защита едва ли някой щеше да посегне да открадне обявата. Гулд беше принуден да изчака за аудиенцията си със Селжур почти целия ден и слънцето вече се беше смъкнало ниско над залива. Новината за убийството на благородническия син беше подсилила страха, загърнал града като плащаница. Дюкяните вече се затваряха, улиците се опразваха, защото тази нощ навън щяха да дебнат наети убийци — сенчести продължения на благородническия гняв, — за да развихрят безразборна мъст. Тази нощ всеки, оказал се достатъчно глупав да остане на улиците без сериозна причина (или въоръжено до зъби отделение охрана), най-вероятно щеше да се окаже с попилени черва, ако не и по-лошо.
Ефрейторът, застанал изнервен с ръка на късия меч, беше единственият останал на площада, освен едно дръгливо псе, проскубаната врана, кацнала на стълба, и няколкото чайки, които се биеха за нещо в каналния изкоп.
Откъм морето повяваше бриз, съвсем малко по-прохладен от знойния задух в града. Гулд избърса потта от горната си устна и закрачи към ефрейтора.
— Нещо интересно, момче?
Младежът поклати глава.
— Не, сър. Тук съм от цял ден, сър.
— Съжалявам, задържах се в кралския дворец. Уморен ли си?
— Да, сър.
— Добре, да почваме. Запомни ли адреса от обявата?
— Да, сър. И чух от един ловец на плъхове, че били двама, чужденци, дошли са на „Мъгливият ездач“…
— Казвай.
Ефрейторът пристъпи неловко на място.
— Ъъ, ами, „Мъгливият ездач“ е тръгнал от Корел, след като е разтоварил малко желязо, и е отплувал за Меър тази сутрин. А, и чужденците са си наели слуга.
— Слуга ли?
— Да, сър. И слугата е кочияшът на Балтро Търговеца, сър.
Гулд се намръщи.
— Добре, момче. Да тръгваме.
— Да, сър. Ханът „При Злочестия“. Не е далече.
Портиерът Далг се ухили свойски на Гулд.
— Изобщо не съм изненадан, че идвате, сержант, ама изобщо. Дошли сте да видите Облър, нали? Само че той се пенсионира. Не заема пари повече, поне доколкото знам, и…
— Имате двама гости — прекъсна го Гулд. — Чужденци.
— О-о, да, да. Странни хора.
— Какво им е странното?
Портиерът се намръщи и се почеса по главата.