Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Щом позна сержанта, Емансипор се облещи.

— Емансипор Рийзи — каза Гулд. — Разпитвах те няма и преди два дни, а ето, че те заварвам тук. Странно, нали?

— Човек има нужда от работа — изръмжа Рийзи. — Нищо друго няма тук.

— Казах ли, че има?

— Казахте „странно“, но няма нищо странно, освен че вие идвате тук.

„Хм, прав е кучият му син.“

— Искам да говоря с господарите ти. Можеш да ме представиш или каквото там искат да направиш.

— Ъъ, вижте, сержант. Господарят ми съжалява, но не приема гости тази вечер, защото е в критичен момент в изследванията си…

— Не съм тук като гост, старче. Или ме представи, или се разкарай. Ще говоря с тях вътре.

— Само един има вътре. Господарят Бочълайн е учен, сержант. Не бива да го разсейват…

Гулд изръмжа и се опита да избута Рийзи настрани, но старецът се запъна на място. Сержантът се изненада от силата му, а после видя старите белези от меч по дясната му ръка. „Проклет ветеран. Мразя да си имам работа с ветерани — не се огъват.“ Гулд отстъпи назад и ръката му се отпусна на меча.

— Направи повече, отколкото трябваше да се очаква, Рийзи, за да изпълниш желанието на господаря си да не го безпокоят. Но аз съм сержант от Градската стража и това е официално посещение. Ако продължаваш да ми пречиш, ще свършиш в тъмницата. — Напрегна се, щом сбръчканото лице на Рийзи се навъси опасно. „Проклет ветеран!“ — Не ми създавай главоболия. Недей.

— Ако ви пусна, сержант… — изстърга гласът на Рийзи, — сигурно ще ме уволнят. А тази работа ми трябва, сър. Нямам кой знае какъв късмет, както знаете. Тази работа ми трябва и смятам да си я запазя. Ако имате въпроси, сигурно мога да отговоря, или не, но няма да ви пусна.

— Дъх на Гуглата. — Гулд въздъхна и отстъпи назад. Обърна се към Облър, който бе започнал да хленчи и да кърши отчаяно ръце. — Доведи ефрейтора ми, Облър. Той е вън на входа. Кажи му: „На бегом, с извадено оръжие.“ Ясно?

— О! Умолявам ви…

— Веднага! — Писарят заситни по коридора, а Гулд отново се обърна към Рийзи, който изглеждаше примирен. Сержантът заговори кротко: — Ефрейторът ми, Рийзи, ще вдигне голям шум. Ще бъдеш обезоръжен и задържан. Шумно. Ти направи всичко, което можа. Никой свестен господар няма да намери причина да те уволнява. Направи го както казвам, Рийзи, и няма да бъдеш арестуван. Или убит. Иначе пак ще влезем — по-бавно, докато не ти остане дъх, и тогава ще те посечем. Е, как предпочиташ?

Рийзи отпусна рамене.

— Добре, кучи син такъв.

Чуха тежките ботуши на ефрейтора по стълбището, дрънченето на ножницата му по парапета, после — задъханото му дишане, щом се появи на площадката, вдигнал меча пред себе си и със зачервено лице. Очите на младия мъж се разшириха, като видя сержанта си и слугата, които стояха спокойно и го гледаха. После затича, щом Гулд му махна с ръка.

Гулд отново се обърна към Рийзи и му прошепна:

— Добре — изшепна на слугата. — Направи го по-убедително.