Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Погледът на Бочълайн леко омекна.
— Засега… — повтори той, сякаш в думите имаше нещо дълбоко. После плесна слугата си по рамото и се върна при писалището си. — Дълъг живот е твоят, господин Рийзи. Не виждам сянка на сянката, а лицето на смъртта ти е далечно.
— Лицето ли? — Емансипор облиза устни: изведнъж бяха необичайно пресъхнали. — Вие, ъъ, видяхте мига на смъртта ми?
— Доколкото може някой — отвърна Бочълайн. — Някои була не се разкъсват лесно. Но мисля, че хванах, колкото ми трябваше. — Замълча, после добави: — Все пак оръжието няма нужда от почистване. Можеш да го върнеш в сандъка.
„Не просто заклинател значи. Омърсен от Гуглата ровещ в смъртта некромант. Проклета да си, Събли, какви неща правя заради теб…“ Затвори капака и сложи резето.
— Господарю?
— Мм? — Бочълайн отново се беше улисал над плочата си.
— Лицето ми в смъртта… наистина ли го видяхте?
— Образа ти? Да, нали ти казах.
— Беше ли… беше ли ме страх?
— Не. Изненадващо. Изглежда, умираш със смях.
— Умираш със смях — мърмореше Емансипор, докато залиташе по празните тъмни улици и в ума му се рееше стопленото от Събли легло. — Това сигурно е някоя проклета лъжа, освен ако не се махна колкото се може по-далече от този търговец на смърт. Кралице на Сънищата, в каква каша се забърках! Късметът на Момчето е, определено, не на Дамата. Бутането е, не дърпането. Бях пиян — твърде пиян, за да го надуша, а след това вече беше късно. И смъртта ми даже видя. Държи ме. Не мога да се махна. Ще прати нещо подире ми — върколак, таласъм или някое друго проклето привидение, — ще ми изтръгне сърцето, а Събли ще кълне оцапаните с кръв чаршафи долу при Бъркалото и всичката луга, която ще трябва да купи, и това ще е проклятие на името ми, а аз ще съм мъртъв и изстинал и хайванчетата ще се бият за ботушите ми и…
Спря и изпъшка, когато се блъсна в някакъв мъж, чието тяло му се стори плътно като бала кожи и който — след като Емансипор отстъпи боязливо назад — беше едър колкото полукръвен трелл.
— Извинявам се, сър — измърмори Емансипор и наведе глава.
Мъжът вдигна облечената си в черна ризница ръка, която завършваше с плоска, бяла и мека — деликатна почти — длан.
Емансипор направи нова стъпка назад, щом въздухът между тях сякаш изпращя и нещо го блъсна силно в корема.
После дланта потръпна, пръстите изпърхаха и ръката бавно се отпусна. Изпод качулката на странника излезе тих кикот.
— Мила съдба, той е дамгосан за мен — каза непознатият с тънък треперлив глас.
— Казах извинете, сър — повтори Емансипор. Осъзна, че се намира в Квартала на именията, след като бе избрал най-краткия маршрут между „Злочестия“ и дома си — адски глупаво при всичките жадни за кръв частни стражи, патрулиращи из благородническия квартал и решени да спипат лудия убиец и да вземат обещаните за това награди. — Ако благоволите да ме пуснете да мина, сър — рече Емансипор и пристъпи да го заобиколи. Никой друг нямаше наоколо, а до разсъмване все още имаше четвърт камбана.
Странникът се изкиска отново.
— И то каква дамга! Спасителна. Усети студа, а?
„Адски странен акцент.“
— Нощта си е съвсем топла — измърмори Емансипор и бързо го заобиколи. Непознатият не го спря, но той усещаше студените му очи в гърба си, докато крачеше по улицата.
Малко след това с изненада видя загърната в наметало фигура, забързана по другия тротоар — дребна и женствена. След това отново се сепна от преминаването на мъж в броня, която шумолеше и тихо подрънкваше след жената. „Вестител на Гуглата! Слънцето още не е изгряло!“
Изведнъж се почувства много уморен. Някъде напред ставаше нещо. Видя светлини на фенери, чу викове, след това женски писък. Поколеба се за миг, след което реши да заобиколи суматохата и да се върне на по-познат терен.
Почувства се лепкав под дрехите си, сякаш се беше допрял до нещо… нещо неприятно. После се овладя.
— По-добре да свиквам с това, работенето нощем и прочие. Все едно, бях в пълна безопасност — никакъв шанс да се смея тази проклета нощ, със сигурност.
— Кървава работа — измърмори пребледнелият страж и избърса уста с опакото на ръката си.
Гулд кимна. Беше най-лошото от всичко досега. Младият Лордсън Хум, девети поред в родословната линия на трона, беше изкормен — вътрешностите му бяха попилени и оцапали уличката.
И никой не беше чул нито звук. Сержантът беше дошъл на местопроизшествието по-малко от четвърт камбана след като двама патрулни стражи се бяха натъкнали на него. Трупът и червата още не бяха изстинали.