Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Езиците ви се удават — отбеляза Гулд.

Мъжът повдигна вежда.

— Средно. Разбирам, че акцентът ми е явен.

— Кога сте научили тефтийски?

— Така ли се казва езикът? Мислех, че е молийски.

— Тефт е островът. Молл е град в него. Зададох ви въпрос, сър.

— Значи е важен? Ами, добре. Преди три седмици. При пътуването ни от Корел наех един от екипажа да ме понаучи — местен, от този остров. Все едно, езикът явно е родствен с корелри.

— Вие сте магьосник.

Мъжът потвърди с леко кимване и каза:

— Казвам се Бочълайн.

— А спътникът ви?

— Корбал Броуч, освободен евнух.

— Евнух?

Бочълайн кимна отново.

— Неприятна практика сред народа, от който идва, правят го на всички мъже роби. По понятни причини Корбал Броуч желае самота, мир и покой.

— Къде е тогава? В някой от тези сандъци ли?

Бочълайн се усмихна.

— Не казах, че е срамежлив, нали, сержант? Не, остана извън града. Тълпите го притесняват.

— Къде?

— Къде точно ли? Не мога да съм сигурен. Той… странства.

Гулд погледна парчетата плоча.

— Тези какво са?

— Несъвършени усилия, сержант. Местните шисти притежават някои интригуващи минерални свойства — несъмнено затова са ги използвали древните строители на гробници. В тях има естествена енергия. Стремя се да я обуздая към… ред.

— Дълго ли възнамерявате да останете в Молл?

Бочълайн сви рамене.

— Ще зависи доколко ще успея в усилията си. Разбира се — той се усмихна леко, — дори моето търпение си има граници.

Гулд долови намекнатото предупреждение и го пренебрегна.

— Как се свързвате с вашия приятел, евнуха… — „Проклятие, защо това ме притеснява? Историята на Молл също си има епохи на робство и кастриране… защо тогава настръхвам, в името на Гуглата?“

Бочълайн отново сви рамене.

— Проста магийка за свръзка. Ще идва на определеното място за среща точно.

— Некромант ли сте, Бочълайн? — Попита небрежно, но се обърна да види реакцията на мъжа. Видя само лека насмешка.

— Това занимание е тъмно, сержант. Нямам никакъв интерес да ровя в Лабиринта на Качулатия…

— Значи е Гуглата? Някои твърдят, че е обратното.

— Предположенията по темата изобилстват. Аз лично съм съгласен с теорията на мъдреца Кулп Старши, че некромантията заема прага на Лабиринта на Качулатия — промеждутъка между живота и смъртта, ако предпочитате. Напълно е възможно един некромант да знае повече, но едва ли ще сподели знанията си по въпроса. Практикуващите изкуствата на Смърт са много потайни.

Гулд кимна и бавно тръгна към вратата.

— Личният ви слуга е упорит човек, Бочълайн. Готов беше да даде живота си, за да опази уединението ви.

— Ако знаех — отвърна Бочълайн и хвърли поглед към Рийзи, — щях да добавя изключение, отнасящо се за тези, които не приемат моето „не“ за отговор, сержант.

— Добра идея — изсумтя Гулд. — За малко щяхте да загубите един добър слуга.

— Щеше да е неприятно, наистина. Благодаря ви за загрижеността. Това ли е всичко, което желаете от мен?

— Засега — отвърна Гулд. Спря до вратата. — Платили сте за тази стая в аванс, нали?