Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Напоследък площадката не оставаше празна нито за миг. Силно нарасналият брой на обучаваните послушници през последните пет години налагаше всичко да се върши на смени: обучение, хранене, миене, богослужение. Имаше дори нощно обучение за по-изостаналите и момчетата ужасно го мразеха заради лютия студ — вятърът откъм Келявите земи режеше като с нож дори и през лятото. Не бе тайна, че това увеличение трябва да осигури нови войски за сраженията срещу Антагонистите. Кейл знаеше, че мнозина от напусналите Светилището не отиват за постоянно на Източния фронт, а попадат в резервните части, където действа строг график: шест месеца на предните линии, после една година почивка и отново на някой от фронтовете. Знаеше го, защото Боско му го каза.
— Можеш да зададеш два въпроса — каза Боско, след като го осведоми за странната ситуация.
Кейл се позамисли.
— Времето, което прекарват в резерва, Изкупителю… смятате ли да го увеличавате и занапред?
— Да — каза Боско. — Втори въпрос.
— Няма да задавам втори въпрос — отвърна Кейл.
— Тъй ли? Е, дано да си прав тогава.
— Чух Изкупител Комптън да ви казва, че на фронтовете има застой.
— Да, забелязах те как подслушваш.
— И все пак говорехте тъй, сякаш това не представлява проблем.
— Продължавай.
— През последните пет години обучихте голям брой войнстващи свещеници — твърде голям. Искате да придобият боен опит, но не желаете Антагонистите да разберат, че трупате войски. Затова времето им в резерва нараства. Вечно ни казват, че фронтовете гъмжат от предатели Антагонисти. Вярно ли е това?
— А! — Боско се усмихна зловещо. — Ето че задаваш втори въпрос, макар да се хвалеше, че ти трябва само един. Суетата ще те погуби, момче, и нямам предвид само душата ти. Аз имам… — Той млъкна, сякаш не знаеше какво да каже. Кейл за пръв път виждаше Боско такъв и това го разтревожи. — Надеждите ми за твоето бъдеще са големи, но и изискванията към теб също ще са големи. По-добре да те хвърлят от крепостната стена с воденичен камък на шията, отколкото да не ги оправдаеш. Най-силно ме тревожи твоята гордост. Всеки Изкупител от тук до вечността ще ти каже, че гордостта е причина за всичките двайсет и осем смъртни гряха, но аз си имам по-важна работа, отколкото да се грижа за душата ти. Гордостта изкривява преценката и те кара да се забъркваш в ситуации, които би трябвало да избягваш. Дадох ти право на два въпроса, а ти без друга причина, освен суетното чувство за превъзходство, пожела да се докажеш пред мен, поемайки риска от наказание за евентуален провал. Тази твоя слабост ме кара да се чудя дали си заслужавал закрилата ми през всичките тези години.
Той се втренчи в Кейл, а Кейл заби поглед в земята, изпитвайки ненавист и насмешка към твърдението, че Боско го е закрилял. Докато чакаше, през главата му прелитаха странни и опасни мисли.
— Отговорът на втория ти въпрос е, че Антагонистите имат шпиони и съгледвачи на фронтовете, но не много. Във всеки случай достатъчно.
Кейл продължаваше да гледа надолу. Преструваше се на покорен, за да си спести поне част от наказанието. Но през цялото време го мъчеше дразнещата мисъл, че Боско имаше право и че можеше да избегне предстоящите неприятности.
— Значи трупате резерви за голяма атака на двата фронта, но трябва да поддържате бройката на фронтоваците приблизително постоянна, иначе врагът ще заподозре нещо. Искате резервите да добият боен опит, но вече са твърде много — и следователно трябва да стоят още по-дълго настрани от сраженията. И все пак ви трябват много повече войници, за да смажете Антагонистите, само че трябва да са закалени в битки, а битките не достигат. Трудно положение, Изкупителю.
— Какво е решението ти?
— Ще ми трябва време. Може да няма решение, което да не създава нови проблеми.
Боско се разсмя.
— От мен да го знаеш, момче, решението на всеки проблем непременно създава нов.