Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Когато започна да се съвзема, той чу как един от Изкупителите прави редовната обиколка преди събуждането. Коравите му подметки тракаха по каменния под докато крачеше покрай спящите момчета. Това продължи десетина минути. После крачката внезапно се ускори и Изкупителят шумно запляска с длани. СТАВАЙ! СТАВАЙ! СТАВАЙ!
Все още замаян, Кейл стана и започна да навлича расото си, като внимаваше да не падне нещо от претъпканите му джобове, а наоколо петстотинте момчета пъшкаха и залитайки се надигаха на крака.
Няколко минути по-късно се отправиха под дъжда към голямата каменна Базилика на Вечното милосърдие, където през следващите два часа мънкаха молитви под надзора на десет Изкупители, които провеждаха литургията, използвайки думи, отдавна загубили всякакъв смисъл. Кейл нямаше нищо против, още от малък се беше научил да спи с отворени очи, докато мънка заедно с другите. Само една малка част от съзнанието му беше нащрек за Изкупители, дебнещи онези, които не проявяват достатъчно усърдие.
После дойде времето за закуска, пак сива каша и „мъртвешки крак“ — нещо като питка от животинска и растителна мазнина, най-често гранясала, и разни видове семена. Беше отвратителна на вкус, но много хранителна. Всъщност само тази гнусна смес спасяваше момчетата от гладна смърт. Изкупителите желаеха те да получават колкото се може по-малко радости от живота, но плановете им за една бъдеща велика война срещу Антагонистите изискваха момчетата да бъдат силни. Онези, които успееха да оцелеят, разбира се.
Едва към осем часа, докато чакаха на опашка за тренировка пред Терена на Всеопрощаващия Изкупител, тримата успяха да поговорят отново.
— Зле ми е — каза Клайст.
— И на мен — прошепна Хенри Мъглата.
— Едва не повърнах — призна Кейл.
— Ще трябва да скрием храната.
— Или да я изхвърлим.
— Ще свикнете — каза Кейл. — Ако не искате вашия дял, аз ще го взема.
— След тренировката ще сгъвам църковните одежди — каза Хенри Мъглата. — Дайте ми храната и ще я скрия там.
— Приказвате, момчета. Приказвате.
Изкупител Малик бе изникнал зад тях по обичайния си, едва ли не чудодеен начин. Не се препоръчваше да правиш нещо нередно, когато той е наоколо, защото притежаваше удивителната способност да се прокрадва незабелязано. Момчетата просто нямаха късмет — Малик неочаквано бе поел ръководството на тренировките вместо Изкупител Фицсимънс, известен с прозвището Фиц Дриснята заради дизентерията, която го мъчеше още от времето, когато бе воювал в Блатната кампания.
— Искам по двеста — каза Малик и здравата зашлеви Клайст по врата.
После накара не само тримата, а всички момчета от редицата да направят определения брой лицеви опори.
— Не ти, Кейл — каза Малик. — От теб искам да стоиш на ръце.
Кейл с лекота се изправи на длани и започна да помпи нагоре-надолу. Ако не се броеше Клайст, лицата на всички в редицата вече се гърчеха от напрежение, но Кейл продължаваше движението сякаш никога нямаше да спре и безизразният му поглед се рееше нейде безкрайно далече. Клайст изглеждаше отегчен, но напълно спокоен и се движеше два пъти по-бързо от останалите. Когато последните момчета приключиха, грохнали от умора, Малик накара Кейл да направи още двеста движения заради демонстрираната телесна горделивост.
— Казах ти да стоиш на ръце, не и да помпиш. Момчешката гордост е вкусна хапка за дявола.
Моралният урок изобщо не впечатли послушниците пред него, които го гледаха безразлично; те дори не си представяха какво е да хапнеш между храненията лека, но ободряваща закуска, независимо вкусна или не.
Когато камбаната обяви края на тренировката, петстотин момчета повлякоха нозе колкото се може по-мудно към Базиликата за сутрешните молитви. Докато минаваха край уличката, водеща зад голямата сграда, тримата се измъкнаха незабелязано. Дадоха всичката храна от джобовете си на Хенри Мъглата, после Клайст и Кейл отново се вмъкнаха в дългата колона на площада пред Базиликата.
Междувременно Хенри Мъглата бутна резето на задната вратичка с рамо, защото ръцете му бяха пълни с хляб, месо и парчета кейк. Отвори и се ослуша за Изкупители. Прекрачи в кафеникавия мрак на ризницата, готов да отскочи, ако забележи някого. Нямаше жива душа. Той изтича към един от шкафовете, но за да го отвори, трябваше да остави на пода част от храната. Малко мръсотия не е навредила никому, помисли си той. Бръкна в шкафа и вдигна една от дъските на пода. Отдолу имаше празно пространство, където Хенри Мъглата държеше богатствата си — все забранени вещи. На послушниците не се разрешаваше да притежават каквото и да било — както се изразяваше Изкупител Прасето, „за да не закопнеят за материалните блага на света“. (Естествено, Прасето бе само прякор, истинското му име беше Изкупител Глиб.)