Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
И точно тогава зад гърба му прозвуча гласът на Глиб.
— Кой е там?
Почти напълно скрит зад вратата, Хенри Мъглата грабна пилешките кълки и парчетата кейк от пода, натъпка всичката храна вътре, изправи се и затвори шкафа.
— Какво казахте, Изкупителю?
— А, ти ли си бил — рече Глиб. — Какво правиш?
— Какво правя ли, Изкупителю?
— Да — отвърна раздразнено Глиб.
— Аз… ъ-ъ-ъ… такова. — Хенри се озърна в търсене на вдъхновение. Нещо на тавана сякаш привлече вниманието му. — Аз… прибирах одеждите, дето ги е зарязал Изкупител Бент.
Изкупител Бент несъмнено бе смахнат, но за репутацията му на пословично разсеян човек значително допринасяше фактът, че при всеки удобен случай послушниците се оправдаваха с него, когато загубеха нещо или имаха съмнително поведение. Ако ги хванеха да вършат каквото не бива или да са там, където не им е мястото, първата им реакция бе да обяснят, че изпълняват заръка на Изкупител Бент, чиято слаба памет им гарантираше, че той няма да ги опровергае.
— Донеси ми одеждите.
Хенри Мъглата погледна Глиб с недоумение, сякаш за пръв път чуваше тази дума.
— Е? Какво има?
— Одежди? — повтори Хенри. После видя, че Глиб се кани да го зашлеви и бързо добави: — Разбира се, Изкупителю.
Завъртя се, отиде до един друг шкаф и го отвори с демонстративен ентусиазъм.
— Черни или бели, Изкупителю?
— Какво ти става?
— Какво ми става ли, Изкупителю?
— Да, идиот такъв. Защо ще нося черни одежди в делничен ден през месеца на мъртвите?
— В делничен ден? — измънка Хенри Мъглата, сякаш смаян от подобна идея. — Разбира се не, Изкупителю. Но ще ви трябва огърлие.
— Какви ги говориш?
В свадливия тон на Глиб се долавяха нотки на неувереност. Имаше стотици видове церемониални одежди и украшения, натрупани за хилядата години от основаването на Светилището, и много от тях отдавна не се употребяваха. Личеше си, че никога не е чувал за огърлие, но това не означаваше, че подобно нещо не съществува.
Под зоркия поглед на Изкупител Глиб момчето отвори едно чекмедже. Порови вътре, после извади огърлица от ситни мъниста, в края на която висеше квадратче от зебло.
— Това се носи в деня на Мъченик Фултън.
— Никога не съм го носил — каза неуверено Глиб.
Той пристъпи към Църковната книга и я разтвори на днешния ден. Наистина беше денят на Мъченик Фултън, но мъченици имаше много, а дните не достигаха, затова някои от по-незначителните биваха чествани веднъж на двайсет години. Глиб изсумтя раздразнено.
— Побързай, закъсняваме.
С подобаваща тържественост Хенри Мъглата преметна огърлието около врата на Глиб и му помогна да навлече изящните бели одежди. След като приключиха, той последва Глиб към вътрешността на базиликата, където през цялото време на сутрешната молитва си припомняше с удоволствие епизода с огърлието — чиста измислица на Хенри Мъглата. Нямаше представа за какво служи квадратчето зебло върху наниза от мъниста, но в ризницата имаше купища подобни вехтории с отдавна забравено религиозно предназначение. Все пак не за пръв път поемаше огромен риск само заради удоволствието да направи на глупак един Изкупител. Ако някога го разкриеха, щяха да му съдерат кожата. Буквално.
Прякорът „Мъглата“ му беше даден от Кейл, но само двамата разбираха какво означава в действителност. Никой освен Кейл не осъзнаваше, че навикът на Хенри да отговаря уклончиво и да повтаря всеки въпрос не се дължи на неспособност да разбира какво му говорят или да дава ясни отговори, а прикрива стремежа му да предизвиква Изкупителите до границата на не твърде богатия им запас от търпение. Точно защото разбираше какво върши Хенри и се възхищаваше на демонстративната му дързост, Кейл наруши едно от най-важните правила: не се сприятелявай, не давай на никого да се сприятели с теб.
Кейл се отправи към една свободна скамейка в Базилика номер четири с намерението да си доспи по време на Молитвите на Самоунижение. Той бе усъвършенствал изкуството да дреме, докато се кае за всевъзможни грехове — позорни деяния, греховни въжделения, недопустимо веселие, осъществени и неосъществени желания. Петстотинте деца в Базилика четири хорово се заричаха да не вършат прегрешения, които всъщност не биха могли да извършат, дори и да знаеха какво представляват: петгодишни хлапета обещаваха да не лягат със съпругата на ближния, деветгодишни даваха обет никога да не си създават кумири, а четиринайсетгодишните се кълняха да не се прекланят пред тия кумири, ако случайно са ги създали. Всичко това под страх от Божие наказание за децата им до трето и четвърто коляно. След четирийсет и пет минути приятна дрямка църковната служба свърши. Кейл мълчаливо се изниза заедно с другите и тръгна към отсрещния край на площадката за тренировки.