Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Вижте тези цветове! — казваше Изкупителят. — Душите ви би трябвало да са бели като крило на гълъбица, ала всъщност изглеждат по-зле от черното и лилавото по гърба на това момче. Така ще ви види Господ: лилави и черни. И ако някой от вас умре тази нощ, едва ли има смисъл да казвам на коя опашка ще се нареди. Колкото до това какво ви чака в края на опашката — там има зверове, дето ще ви изядат, ще ви издрискат и пак ще ви изядат. Чакат ви нажежени до червено метални пещи, където за час ще станете на пепел, мазнината ви ще се изцеди, после дяволът ще замеси от мас и пепел грозно тесто, та пак да се родите, да изгорите и отново да се родите, и тъй цяла вечност.
Веднъж един високопоставен посетител на име Изкупител Комптън, който не харесваше Боско, стана свидетел на тази демонстрация, както и на пердаха, довел до появата на синините.
— Тези момчета — заяви Изкупител Комптън — се възпитават, за да влязат в борба с богохулството на Антагонистите. Употребата на тъй жестоко насилие срещу дете, дори ако то е станало плячка на дявола, ще пречупи духа му много преди да е заякнал дотолкова, че да ни помогне да изличим светотатството от Божия свят.
— Момчето е послушно и изобщо не е плячка на дявола.
Боско, който винаги проявяваше крайна сдържаност, когато ставаше дума за Кейл, моментално се ядоса на себе си, че е позволил да го подтикнат към обяснение, та макар и съвсем мъгляво.
— Тогава защо позволявате всичко това?
— Не питайте за причината. Вярвайте.
— Отговорете ми, Изкупителю.
— Вече казах — не питайте.
Изкупител Комптън се оказа по-благоразумен от Боско и млъкна, но по-късно заръча на двама от платените си осведомители в Светилището да научат каквото могат за момчето с лилавите белези по гърба.
„Ами ако умра тази нощ? Ами ако умра тази нощ? Ами ако умра тази нощ?“ Кейл и другите двама се тътреха към леглата и мънкаха напевното заклинание, почти загубило смисъла си след толкова години повторение. Внезапно то си възвърна страховитата мощ, която притежаваше в детството им, когато лежаха будни по цяла нощ и твърдо вярваха, че щом затворят очи, ще усетят горещата паст на звяра или ще чуят как дрънчи опушената врата на пещта.
След десет минути огромната барака бе пълна и вратата заключена. В абсолютна тишина петстотин момчета се готвеха да заспят в необятното, мразовито и зле осветено помещение. После свещите изгаснаха и момчетата бързо се унесоха в сън, защото бяха на крак от пет сутринта. Из спалното се разнесе пъстра смес от хъркане, хленч, стонове и сумтене, докато момчетата потъваха в утехата или ужаса на сънищата.
Разбира се, три от тях не заспаха веднага и останаха будни часове наред.
4.
Кейл се събуди рано. Имаше този навик откакто се помнеше. Така разполагаше с цял час уединение — доколкото може да има уединение в помещение с още петстотин спящи момчета. Но в предутринната тъмнина никой не разговаряше с него, не го дебнеше, не му казваше какво да прави, не го заплашваше и не търсеше повод да го пребие или направо да му отнеме живота. Макар и гладен, поне лежеше на топло. И разбира се, тогава си спомни за храната. Беше безразсъдно да посяга към расото, закачено до леглото, но го подтикваше нещо неудържимо — не просто гладът, с който живееше непрестанно, а насладата, мисълта, непоносимото удоволствие да хапне нещо с тъй вълшебен вкус. Без да бърза, той бръкна в джоба, извади първото, което напипа — бисквита с пълнеж от яйчен крем — и я натъпка в устата си.
Отначало имаше чувството, че ще полудее от наслада. Вкусът на захар и масло избухна не само в устата, но и в мозъка, дори в душата му. Той дъвчеше и преглъщаше с неописуемо удоволствие.
И после, разбира се, му призля. Не беше свикнал с такава храна, както един слон не е свикнал да лети из въздуха. Също като човек, умиращ от глад или жажда, трябваше да поема капка по капка и троха по троха, иначе тялото му щеше да се разбунтува и да умре тъкмо от това, за което копнееше тъй страстно. Половин час Кейл лежа неподвижно, полагайки отчаяни усилия да не повърне.