Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ако искаш, опитай ти.
— Аз ли? Изобщо не ме интересува дали си тук или не. Ти губиш.
С едва доловимо вдигане на рамене Кейл призна, че приятелят му навярно е прав. Клайст беше гол до кръста, разкривайки своето удивително, макар и странно телосложение. Целият изглеждаше направен от гръб и рамене, сякаш към торса на възрастен мъж някой бе добавил момчешки крака и глава. Мускулите по дясната ръка и дясното рамо изпъкваха тъй силно в сравнение с лявата страна, че тялото му изглеждаше едва ли не деформирано.
— Добре — каза Клайст. — Хайде да видим какво не е наред.
Той явно се наслаждаваше на възможността да демонстрира своето превъзходство и много държеше Кейл да забележи това.
Кейл пое лъка от Клайст, изпъна тетивата до бузата си, прицели се, задържа за секунда, после пусна стрелата към мишената на седемдесет метра разстояние. Още докато отпускаше лъка, той изпъшка недоволно. Стрелата описа дъга към мишената с форма и размери на човешко тяло, но прелетя на около два метра встрани.
— Проклятие!
— Олеле, олеле — възкликна Клайст. — Не бях виждал такова нещо откакто… е, не помня откога. Преди време се справяше по-добре, ама откакто ти се издължиха кокилите, хич те няма.
— Просто кажи къде бъркам.
— О, лесна работа. Разхлабваш хватката на тетивата, а трябва да пуснеш рязко — ето така. — Той подръпна тетивата на своя лък, за да покаже къде бърка Кейл, после с огромно удоволствие му показа как трябва да се направи. — Освен това отваряш уста и отпускаш лакътя, преди да стреляш.
Кейл понечи да възрази.
— И още нещо — прекъсна го Клайст. — Отпускаш ръката не само надолу, но и напред.
— Добре де, схванах. Кажи го и толкоз. Просто съм прихванал лоши навици, това е.
Клайст въздъхна колкото се може по-мелодраматично.
— Не съм сигурен, че става дума само за лоши навици. Мисля, че вече си пътник, мой човек. — Той посочи главата си с пръст. — Тук е цялата работа. Май те е хванала пипката и право да си кажа, по-тежък случай не съм виждал.
— Измисляш си.
— Няма грешка, пипката те е хванала — със спазми и гърчове. Няма лечение. Зяпането и провисналият лакът са външни белези за душевното ти състояние. Истинският проблем е в духа ти.
Клайст зареди стрела, опъна тетивата и я пусна с едно непрекъснато елегантно движение. Стрелата описа красива дъга и с плющене се заби в гърдите на мишената.
— Виждаш ли, съвършено е — външен признак на вътрешното изящество.
Кейл се разсмя. Обърна се към пълния колчан върху скамейката отзад, но в същото време видя Боско да крачи през площадката към Изкупител Гил, който веднага повика един послушник. Кейл чу зад себе си тихо съскане и като завъртя глава, видя как Клайст тайно насочва лъка към далечния Боско и имитира звука на летяща стрела.
— Хайде де. Направи го, ако ти стиска.
Клайст се разсмя и пак се обърна към своите ученици, които бяха насядали и си приказваха. Един от тях на име Донован както винаги използваше всяко прекъсване за проповеди против злините на Антагонистите.
— Те не вярват в чистилището, където можеш да изгориш греховете си и да отидеш в рая. Вярват в изкуплението чрез вяра. — Някои от слушателите ахнаха смаяно. — Твърдят, че всеки от нас е спасен или осъден чрез неизменния избор на Спасителя и нищо не можем да сторим. Взимат мелодии от пиянски песни и ги използват за химните си. Обесеният Изкупител, в когото вярват, никога не е съществувал. Те ще умрат в грях, защото се ужасяват от изповедта; ще напуснат живота с всичките грехове, отпечатани върху душите им, и ще бъдат прокълнати.
— Затваряй си човката, Донован — каза Клайст — и се хващай на работа.
След като послушникът изтича да отнесе съобщението на Кейл, Боско привика Изкупител Гил настрани, за да си поговорят насаме.
— Носят се слухове, че Антагонистите преговарят с Лаконичните наемници.
— Достоверни ли са?
— Доколкото е възможно за слухове.
— Би трябвало да се разтревожим — каза Гил. После му хрумна нещо. — Ще им трябват поне десет хиляди, за да ни прекършат. А как ще платят?
— Антагонистите са намерили сребърни мини в Лауриум. Не е слух.
— Тогава Господ да ни е на помощ. Дори ние имаме не повече от няколко хиляди войници… може би три…, способни да се изправят срещу Лаконичните наемници. Репутацията им не е преувеличена.
— Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Ако не можем да се справим с хора, които се бият единствено за пари, а не за славата Божия, значи заслужаваме да загинем. Трябваше да очакваме това изпитание. — Той се усмихна. — Въпреки тъмницата, меча и огъня… нали така, Изкупителю?