Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Половин час по-късно Кейл чакаше в тъмния коридор пред килията на Лорд-Боеца. Наложи се да чака цял час. После желязната врата се отвори и високият силует на Боско изникна на прага.
— Влизай.
Кейл го последва в стая, където бе почти толкова сумрачно, колкото и в коридора. Очакваше след толкова много години да види нещо от личния живот на Боско, но остана разочарован. Имаше врати към други стаи, но те бяха затворени, тъй че нямаше какво да се види освен оскъдно обзаведения кабинет. Боско седна зад бюрото и огледа лист хартия пред себе си. Кейл стоеше и чакаше, знаейки, че на листа може да има заявка за получаване на чували или пък собствената му смъртна присъда.
След няколко минути Боско заговори с любезен интерес, без да надига глава.
— Има ли нещо, което би желал да ми кажеш?
— Не, Лорд-Боецо — отговори Кейл.
Боско пак не надигна глава.
— Ако ме лъжеш, няма да мога да те спася. — Той погледна Кейл право в очите. Погледът беше безкрайно студен и мрачен, сякаш в момчето се взираше самата смърт. — Затова питам отново. Има ли нещо, което би желал да ми кажеш?
Без да извръща очи, Кейл повтори:
— Не, Лорд-Боецо.
Боско продължаваше да го гледа и Кейл усети как волята му започва да се разпада, сякаш върху самата му душа наливаха киселина. В гърлото му се надигна страховито желание да си признае. Това бе ужас — от най-ранно детство знаеше, че Изкупителят пред него може да стори всичко, че болката и страданието са неизменни спътници на този човек, че всичко живо замлъква пред него.
Боско отново погледна документа пред себе си и се подписа. После сгъна хартията и я запечата с червен восък. Подаде я на Кейл.
— Отнеси това на Лорда на Дисциплината.
В гърдите на Кейл се надигна хлад.
— Сега ли?
— Да. Сега.
— Тъмно е. След няколко минути ще заключат спалното.
— Не мисли за това. Погрижил съм се.
Без да вдига очи, Изкупител Боско започна отново да пише.
Кейл не помръдваше. Изкупителят пак го погледна.
— Има ли още нещо, Кейл?
В момчето се сблъскваха противоречиви инстинкти. Ако признаеше, Изкупителят можеше да му помогне. В края на краищата беше негов зелот. Можеше да го спаси. Но нещо в душата на Кейл крещеше: „Не признавай! Не казвай, че си виновен! Никога! Винаги отричай. Винаги.“
— Не, Лорд-Боецо.
— Тогава върви.
Кейл се завъртя и тръгна към вратата, потискайки желанието да побегне. Щом излезе, затвори желязната врата и впи поглед през нея към стаята, сякаш беше прозрачна като стъкло. В очите му пламтяха ненавист и злоба.
Отиде до най-близкия страничен коридор и спря под мътната светлина на стенния свещник. Знаеше, че Боско го подлага на изпитание, че му дава възможност да отвори писмото — престъпление, водещо до незабавна екзекуция. Ако Боско знаеше за вчера, може би вътре имаше заповед до Лорда на Дисциплината да го убие — би било типично за Боско да прати по Кейл собствената му смъртна присъда. Но можеше и да е дреболия, един от безконечните опити на Лорд-Боеца да го проверява при всеки удобен случай.
Той дълбоко си пое дъх и се опита да прогони страха, за да види как стоят нещата в действителност. Изглеждаше очевидно: в писмото не можеше да има нищо смъртоносно, макар че последствията задължително щяха да бъдат неприятни и болезнени, но да го отвори означаваше сигурна смърт. С тази мисъл той тръгна към кабинета на Лорда на Дисциплината, макар че през цялото време в мозъка му блъскаше като чук въпросът какво да прави, ако се стигне до най-лошото.
Десет минути по-късно, след като се бе заблудил за малко в лабиринта от коридори, той наближи Залата на Спасението. За момент постоя в гъстия сумрак пред голямата врата, а сърцето му подскачаше от страх и гняв. После забеляза, че тя е отключена и леко открехната.
Кейл се поколеба как да постъпи. Погледна документа в ръката си, после побутна вратата колкото да надникне. В дъното на стаята видя Лорда на Дисциплината, който си тананикаше, приведен над нещо.