Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Е, Лорд-Боецо, ако е изпитание, не знам как да го преодолея, а щом аз не знам — прости ми за греховната гордост, — значи никой друг Изкупител не знае.
— Сигурен ли си? За греховната гордост, искам да кажа.
— Какво имаш предвид. Излишно е да говориш с намеци. Заслужавам нещо по-добро.
— Разбира се. Извинявай за високомерието. — Боско трикратно се потупа с юмрук по гърдите. — Меа кулпа. Меа кулпа. Меа максима кулпа. От известно време очаквах това или нещо подобно. Винаги съм предчувствал, че нашата вяра ще бъде подложена на тежко изпитание. Изкупителят бе пратен да ни спаси, а човешкият род отвърна на този божествен дар като окачи любимия ни на бесилото.
Той се вгледа в далечината и очите му се замъглиха, сякаш прозря през хилядолетието, изминало след екзекуцията на Изкупителя. Отново въздъхна дълбоко като след някаква страшна неотдавнашна скръб, после погледна Гил право в очите.
— Не мога да кажа нищо повече — той леко докосна ръката му с искрена обич, — освен че ако сведенията се окажат верни, значи съм намерил правилния начин да прекратим антагонистката ерес и да отмъстим за най-ужасното престъпление — убийството на единствения Божи пратеник. — Той се усмихна на Гил. — Има нова тактика.
— Не разбирам.
— Не военна тактика, а нов поглед към нещата. Вече не трябва да мислим само за проблема с Антагонистите, а за окончателно решение на проблема със самото човешко зло. — Боско придърпа Гил към себе си и заговори още по-тихо. — Твърде дълго мислехме само за еретиците Антагонисти и войната срещу тях — какво правят и какво не правят. Забравихме, че те имат второстепенно значение спрямо нашата цел да не допуснем друг Бог освен Единствения Истински Бог и друга вяра освен Единствената Истинска Вяра. Позволихме си да затънем във войната, сякаш тя е цел сама по себе си — оставихме я да се превърне в поредната свада в един свят, пълен със свади.
— Бог да ми прости, но Източният фронт покрива хиляда и петстотин километра, а мъртвите наброяват стотици хиляди — това не е просто свада.
— Ние не сме като Матераците или Джейнсовете и не търсим във войната единствено власт или плячка. Но станахме като тях — просто една от многото сили във войната на всеки срещу всеки, която желае победа и се бои от поражение.
— Разумно е да се пазиш от поражение.
— Ние сме Божии наместници на земята чрез Неговия Изкупител. Имаме само една цел в живота, а я забравихме, защото се боим. Затова е нужна промяна: по-добре да загубим веднъж, отколкото за цяла вечност. Или вярваме, че Бог е на наша страна, или не. Ако вярваме искрено, а не се преструваме, следователно трябва да постигнем или пълна победа, или никаква.
— Щом казваш така, Лорд-Боецо.
Боско се разсмя с искрено веселие.
— Така казвам, приятелю.
Кейл и Клайст забелязаха послушника да се приближава към тях, доволен от възможността да предаде очевидно неприятната новина. Когато понечи да заговори, Клайст го прекъсна.
— Какво искаш, Салк? Зает съм.
Салк се отказа да поднесе новината бавно и злобничко.
— По-кротко, Клайст. Не се отнася до теб. Изкупител Боско иска Кейл да се яви в килията му след вечерната молитва.
— Много добре — каза Клайст, сякаш съобщението не му направи впечатление. — А сега се пръждосвай.
Стъписан от тази враждебна липса на любопитство и от факта, че Кейл го гледа странно, Салк плю на земята, за да покаже собственото си безразличие и се отдалечи. Кейл и Клайст се спогледаха. Тъй като Кейл беше зелот на Боско, повикването при Лорд-Боеца, което би ужасило всяко друго момче, не представляваше нещо необичайно. С оглед на събитията от предния ден обаче изглеждаше странно и дори тревожно, че Боско го вика в личната си килия и то късно вечерта. Това се случваше за пръв път.
— Ами ако знае? — попита Клайст.
— Ако знае, щяхме да бъдем вече в Дома за Специални Цели.
— Боско е способен да ни остави да си мислим така.
— Сигурно. Но нищо не можем да сторим.
Кейл опъна лъка, задържа за секунда и пусна стрелата. Тя описа дъга и прелетя на цяла педя от мишената.
Тримата вече се бяха уговорили да пропуснат вечерята. Смяташе се за опасно да не бъдеш там, където се полага, но никой никога не бе чувал послушник да изтърве обяд или вечеря — те бяха вечно гладни и не пропускаха дори най-гнусните ястия. Затова Изкупителите не бяха особено бдителни на вечеря, тъй че Кейл и Клайст сравнително лесно се скриха зад Базилика номер четири да изчакат, когато Хенри ще изнесе храната. Този път хапнаха по малко и без да бързат, но след десет минути и на тримата им призля.