Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— За такова развитие на нещата заслужава да се помоли човек — отвърна Мило с усмивка и намигна на дъщеря си. — Вярвам, че Богинята на късмета няма други планове.
— Рутия има по-добри планове от това да разпилява късмета си, Мило — промърмори Фрида, хвана своя як, възмъжал вече син за ръката, като че ли е малко детенце, и решително го поведе навън.
— Решила е, татко — каза Розалин, когато Ерик и майка му се отдалечиха от хана.
— Такава си е била винаги — каза той, поклати глава и пуфна с лулата. — Още като малка беше твърдоглава.
После прегърна дъщеря си.
— Няма нищо общо с майка ти, драго ми е да призная.
— Разправят — подхвърли Розалин, — че и ти си бил между тези, които са искали ръката на Фрида преди години.
— Така ли? — подсмихна се Мило. И като цъкаше с език, добави: — Е, вярно, че беше така. Повечето ми връстници я харесваха. — Той се усмихна на дъщеря си. — Най-добре беше, когато тя каза „не“. А майка ти „да“.
Пусна единственото си чедо и добави:
— Повечето момчета бяхме хлътнали по Фрида. Беше рядко красива. Зелени искрящи очи и кестенява коса, стройна, но закръглена, където трябва, и с горд поглед, който можеше да накара всяко мъжко сърце да забие по-силно. Движеше се като състезателна кобилка и се държеше като кралица. Точно заради това хвана окото на барона.
Откъм градския площад прозвуча тръба и Розалин каза:
— По-добре да се върна в кухнята.
— Ще отида до площада да видя какво става — каза Мило. — Но няма да се бавя.
Розалин присви очи за момент и баща й забеляза загрижеността й, която бе скрила от Ерик. Той кимна разбиращо и стисна ръката й. После се обърна и закрачи по улицата, по която бяха поели Ерик и Фрида.
Ерик използваше силата си, за да се промушат през тълпата. Въпреки че беше много як, той беше възпитан младеж и не би прибягвал до насилие, но самото му присъствие караше другите да се отдръпват. С тези здрави ръце той щеше да бъде отличен воин, ако не изпитваше отвращение към сблъсъците. Спокоен и вглъбен в себе си, след работа Ерик предпочиташе топла купа бульон, за да залъже глада си, докато чака вечерята, и да слуша историите, разказвани от градските старци, вместо да участвува в буйствата или свалките с момичета, които връстниците му смятаха за най-доброто прекарване на времето. Момичетата почти винаги намираха сдържаността му за плашеща, но това се дължеше само на неговата неспособност да измисли бързо разни остроумни реплики. Възможността за каквато и да било интимност го ужасяваше.
Познат глас го повика и Ерик се обърна и видя един младеж, който ловко се промушваше през тълпата, като използуваше повече ловкостта и бързината си, отколкото размерите си.
— Здрасти, Ру — поздрави го Ерик.
— Здравей, Ерик. Добър ден, госпожо Фрида — каза младежът. Рупърт Ейвъри, познат на всички в селището като Ру, беше единственото момче, с което Фрида забраняваше на сина си да си играе като малък — поради много причини. И същевременно бе един от малкото връстници, с когото Ерик се разбираше чудесно. Бащата на Ру беше каруцар и постоянно беше на път — караше каруцата си ту надолу към Крондор, ту към Малака, а през останалото време лежеше пиян в леглото си. Ру беше израснал без бащина грижа, на улицата, и в характера му имаше нещо опасно и непредсказуемо, което много привличаше Ерик — ако Ерик не можеше да омайва с думи девойките, Ру беше майстор в прелъстяването и най-малкото си заслужаваше да го слушаш. Мошеник и лъжец, както и крадец при сгода, след Розалин Ру беше най-близкият приятел на Ерик.
Фрида почти незабележимо стисна устни. Не харесваше младежа и след като познаваше целия му живот, подозираше, че е замесен във всяко престъпно деяние, извършено в Рейвънсбърг. В интерес на истината, по-често беше права, отколкото обратното. Тя погледна сина си и преглътна горчивата си забележка. Ерик вече беше петнайсетгодишен и желанието му да й се подчинява намаляваше все повече. Пък и беше поел от Тиндал почти всички задължения около наковалнята, защото майсторът беше пиян поне по пет дни в седмицата.
— Пак ли ще правите засада на барона? — попита Ру.
Фрида го изпепели с поглед. Ерик изглеждаше по-скоро притеснен. Ру се ухили. Имаше тясно лице, умни очи, широка усмивка и криви зъби. Макар че не беше симпатичен, имаше някакъв живец в начина, по който се държеше, в бързата му реакция, и тези, които го познаваха, го намираха приятен, дори привлекателен. Но Ерик знаеше също, че има избухлив характер и често се бие с другите младежи, което пък неведнъж го караше да използва приятелството си с Ерик като щит срещу тях. Малко младежи в градчето се осмеляваха да се изправят срещу Ерик, който бе много як и макар да се нервираше трудно, в редките случаи, когато се ядосаше, беше страшен. Веднъж в пристъп на ярост бе ударил едно момче по ръката — ударът буквално прехвърли младежа през целия двор на хана и той си счупи ръката.