Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Алкалай и Хакел се спогледаха.
— Не го прави на своя глава, Максим! — каза великият сабри. — Ще дойде и този миг, приятелю, и тогава ще бъдеш изненадан от това парче лед. Нека ние преценим кога да се срещнем с този полуразбойник, полученге, полумъдрец…
— … получовек… — добави Хакел.
— Точно така, — кимна Алкалай — човекът, който погреба със собствените си ръце цялото си семейство, чието изтребление предизвика лично. Такъв човек не би могъл да бъде наречен по друг начин. Изчакай, Максим! Козела е във Варна и обслужва нашата кауза, макар че тя му е през кура, приятелю! Той ще се обади сам. Тогава, ако се появи ситуация, ще застанеш очи в очи с него.
Козела отдавна беше видял Малас, но очакваше дали ще се появи някой друг с него. Младокът седна сам на масата, поръча си кафе и кока-кола, купи вестници от някакъв тип, с вид на клошар и се зачете. Козела обходи заведението и се увери, че вече е чисто. Поне що се касаеше до възможностите на Маласа да го зацапа с „уши, нос и гърло“. Прекарал дълго време из полицейски служби и в банди Козела знаеше, че нищо не е така, както изглежда. Зад всеки пейзаж се криеше привидност, всяко спокойствие беше заредено с напрежение, всяка радост — с мъка, но е човек, който е свикнал да отсява плявата от зърното. Тази среща беше достатъчно защитена за мига, а и той нямаше намерение да прекара старините си тук.
— Здравей, Малас, — каза Козела, когато застана зад гърба му — не се обръщай момче! Отговори ми бързо на два въпроса. Въоръжен ли си?
— Да, шефе, — прегракнало каза Маласа — в пояса ми държа един „Глок“, в колата още един и един „Маверик“.
Козела заобиколи масата и седна срещу него.
— Втори въпрос момче, събра ли хора?
— О, да, шефе! В момента ме чакат в един ресторант във Виница.
— Колко души?
— Единайсет.
— От кримиконтингента?
— До един… — отговори Маласа. — Нямам достъп до девическата гимназия!
— Брилянтно чувство за хумор, Малас! — каза Козела с ледено изражение. — Носиш ли им досиетата?
— Да! — кимна Любомир Лазов — Във вътрешния джоб на сакото имам свитък документи. Да ти ги дам ли веднага?
— Ще си ги взема сам! — каза Козела — Имаш ли представа защо аз съм тук, момче, а не някой друг?
— Мога само да гадая, шефе.
— Тогава, гадай!
— Една от причините би могла да бъде, че нямаш доверие, никому… и другата, честно казано, тя ми се вижда по-достоверна — че работата е твърде сериозна, за да бъде оставена в ръцете на аматьор.
Козела викна сервитьора, поръча си водка, минерална вода и лед и когато отново останаха сами, каза:
— Прав си, Малас. Това са две от трите причини да съм тук. Третата е да те държа под око, подло разхайтено копеленце! Не се опитвай да ми противоречиш, Малас! Ти си сам, аз с охрана. Сега ме слушай внимателно, малкия! Когато преполовя водката, ти ще поискаш сметката от сервитьора, но ще забравиш вестниците на масата. Още отсега можеш да сложиш CV-тата на твоите бандитчета между страниците. След което излизаш, качваш се на аудито и отиваш във Виница. Много добре знам хотел „Пасков“, знам и кой те чака там. Ако реша, ще дойда точно в девет часа тази вечер там, ако се променят плановете, ще те управлявам дистанционно. Отсега ти казвам обаче, че трябва да разположиш по един човек във Видин, в Русе, Силистра, Балчик, Бургас и Царево. Избери ги ти, да стоят и да чакат там.
— Това е половината от отбора. Какво ще правя с другата половина?
— Ще реша до девет часа тази вечер, Малас. А сега наздраве, момче и бог да прости родителите ти! Не знам какви хора бяха, но хвърлиха извънредни и безсмислени усилия да те направят човек. Аз не съм педагог, Малас. Гледай на мен като чистач, за да ти е мирна главата. Документите!
Младият Лазов извади свитък хартия от джоба си, постави го внимателно между страниците на един от вестниците. Остави пет лева на масата, стана и излезе. Козела постъпи по същия начин. Единствено посоката беше различна.
VI.
Козела стигна хотела „Пасков“ преди Маласа, но спря колата на пътя, запали цигара и зачака. Когато младият Лазов се появи беше девет без десет, тъмно, прохладно — идеално време за любов и конспирация. „Любов?!“ — Козела се усмихна вътрешно и след това слезе от колата, не за това беше тук, виж конспирацията беше нещо друго. Той намести телеобектива на чисто новия си Канон и влезе в заведението. Бандата беше шумна, арогантна, като всяка тъпа прослойка. Мъже с чувство за недосегаемост и арогантност. Козела направи десетина снимки в общ план и излезе в сянка. Тези млади скотове пиеха, а това значеше, че скоро един по един ще започнат и да пикаят. Той намести апарата на черчевето на прозореца и зачака. Наближаваше двадесет и три часа, когато успя да направи портрет на всеки един от тях поотделно. Тогава се върна в колата и набра телефона.