Опасна дарба или поредният Фауст

— Всъщност Фауст — поправи я безучастно Кристиан, избягвайки да срещне очите й. — Кристиан Фауст.

Той повтори новото си име, с което го бе кръстила мадам Вилрой.

Мисис Вирт и мисис Спенсър се спогледаха многозначително — явно им е бавачка.

След това мадам Вилрой погледна сериозната брюнетка, с буйна къдрава коса и лукав поглед. Момичето пристъпи ентусиазирано напред. Бе облечено в кадифена рокля с дълги ръкави, носеше очила и златно колие с буквата V. Кой знае защо, но човек оставаше с впечатлението, че държи на всяка цена да се намести по-близо до мадам Вилрой.

— Виктория Фауст — представи се момичето, като същевременно сканираше внимателно всичко наоколо. Мисис Спенсър се канеше да каже нещо, когато третото от децата излезе напред — слабо момче с високи скули и дълги, черни като мастило мигли. Чупливата му руса коса бе разделена на две, имаше трапчинки и на двете си бузи.

Усмихваше се — мило, но едновременно с това и настойчиво — усмивка, която би могла да е смущаваща, ако младежът бе по-възрастен или не толкова красив.

— Аз съм Валентин. Благодаря, че ни поканихте — рече той и очарователните трапчинки се появиха.

Мисис Вирт внезапно се почувства гузна, задето бе клюкарствала за децата. После, когато усмивката на Валентин стана по-напрегната и не тъй детска, тя странно защо се усети някак беззащитна. Той огледа роклята й е опитното око на зрял мъж, а тя се смути, сякаш беше гола.

— Радвам се, че дойдохте, скъпи, вие… и вашите… сестри — мисис Вирт реши, че на този етап това е добро предположение.

Валентин сграбчи ръката на чернокосата си сестра, която все още се криеше зад Кристиан, и рече:

— Това е Бисе.

Щом забеляза, че погледът й е твърде безучастен, леко я смушка в ребрата. Тя се засмя нервно и протегна ръка.

— И разбира се, прекрасната Бел — додаде мисис Вирт, обръщайки се към високата блондинка, с която се бе запознала в ресторанта.

Момичето кимна в отговор и подаде ръка на мисис Спенсър. Мисис Спенсър изведнъж усети съдържанието на стомаха й да се качва в гърлото и преглътна с мъка.

— З… здравейте — промълви едва-едва и направи неестествено голяма крачка назад. Усети замайване и погнуса и изгледа отново Бел, която бе забила очи в пода. От нея ли се разнасяше тази миризма? Любопитно й бе да узнае, но не толкова, че да се приближи по-близо. Това беше много странна миризма — на нечистотии, залети с освежител за въздух с лимонов аромат. В същото време мисис Вирт явно не забелязваше нищо. Тя бъбреше с мадам Вилрой, опитвайки се да измъкне повече информация за семейството. Когато всички влязоха и подадоха палта си на портиерите, мисис Спенсър възвърна самообладанието си и поде темата за училището.