Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Косата му се бе сплъстила, дрехите мръсни. С изключение на тези неща той бе невредим. Но в този случай по-дълбоки бяха раните в душата му.
Отворих сгъваемото си ножче, клекнах до него и го освободих от въжетата. Извадих носната кърпа от устата му и колибата се огласи от особен звук. Видях го как се мъчи да сдържи плача си, но знаех, че не ще успее. Прегърнах го и го притиснах до гърдите си. Така заглуших плача му с якето си и се опитах да успокоя тялото му с ръцете си. Роар плачеше, силно треперейки, и ми бе необходимо повече време да го успокоя, отколкото майка му преди това. А и не можех да се съсредоточа само около него. Плачът наруши тишината и вече не можех да бъда сигурен, че наоколо има само тишина и плач, не бях сигурен дали не ще се появят и други звуци. Вслушвах се така напрегнато, че ме заболя главата, но не чувах нищо друго, освен плача на Роар. Може би бяхме съвсем сами, може би те си бяха отишли по домовете да пият какао и да играят „Людо“; „работният“ им ден беше приключил.
Прошепнах в ухото му:
— Трябва да се махаме, Роар. Майка ти ни чака.
Той кимна и заподсмърча.
— Знаеш ли къде са другите?
Роар завъртя глава:
— Те, тее… си тръгнаха отдавна — заекна той с глас, все още разтърсван от плач.
Извадих чиста носна кърпа и избърсах сълзите му. После казах твърдо:
— Да си тръгваме за дома, а?
Прегърнах го през рамо, дръпнах зеблото пред входа и го поведох навън от хижата.
Онези стояха в полукръг пред вратата и ни чакаха.
Усетих как Роар се смръзна до мен и аз бързо го избутах назад, обратно към вратата.
Преброих ги бързо. Петима. С двама по-малко от миналия път. Джокер беше там, дангалакът, шутът Тассе, този с пъпката на носа и един друг с руса коса, доста бухнала и сресана назад, когото не си спомнях от предишния път.
Пет парчета. А аз бях сам.
Този път Джокер не ме остави да държа реч, а заповяда с напрегнатия си, рязък глас:
— Хайде момчета, смачкайте го!
И сам остана да стои прав със злобно изражение на лицето и скръстени върху гърдите ръце. Беше ясно, че той самият не обича да участва в побоища, във всеки случай не преди да бъде стопроцентово сигурен в победата си. Това намаляваше броя на противниците ми на четирима, като Тассе явно не можеше да се взема сериозно под внимание.
Трябваше да се концентрирам върху останалите трима. Двамата от тях вече нападаха. Парирах с лявата си ръка атака на дангалака, а на русия нанесох удар с дясно рамо. Този с пъпката на носа успя да ме цапне със свит юмрук в гърдите, аз залитнах назад и се опрях в стената на колибата. Трябваше да променя мнението си за Тассе. Той скочи с наведена напред глава към мен, тикна чело в коремната ми област и почти ми изкара въздуха. За момент гората стана ослепително бяла в очите ми. Нанесох удар с коляно в лицето на Тассе, който не успя да се отмести на време, докато се опитвах да изляза от обгърналата ме червено-жълта пелена, която предизвика ударът в стомаха ми.
Чух, че Роар извика, и вече бях нападнат от двата фланга. Свит юмрук попадна в устата ми и обезчувстви горната ми устна, а върхът на една обувка се заби във вътрешната част на бедрото ми, достатъчно високо, за да накара мускулите ми да се сгърчат от болка, но за щастие не толкова високо, за да ме нарани по-сериозно.
Стиснах зъби и се опитах да разгранича сенките от тъмнината. Видях вляво контурите на едно лице и нанесох последователно удари с левия лакът и десния юмрук. Разбрах, че съм улучил, някой се претърколи назад и чух, че ругае и стене, падайки. Но ето че друг се изправи пред мен, като се опитваше да ме стегне в менгеме. Не обичам да ме прегръщат и вдигнах коляно към слабините му. В момента, в който той се сгърчи в краката ми, аз му нанесох удар със събрани ръце в тила. Той остана да лежи на земята. Не се опита да стане. Тогава получих удар в главата и пред очите ми изскочиха звезди. Усетих, че ми прилошава, че ми се завива свят. Напълних дробовете си с въздух и започнах да удрям напосоки в тъмнината. Чух вик, а ударът ми срещна широки гърди. Някой ме цапна в челюстта и аз отново нанесох удар, този път по-ниско. Попаднах в стомаха му. Юмрукът ми улучи разхлабените му мускули. С лявата си ръка го проснах настрана. Отново се завъртях и опрях гръб в стената.
Тассе стоеше на безопасно разстояние и държеше пред носа си носна кърпа. Сълзите течаха от очите му, но той упорито сподавяше плача си.
Дангалакът се беше облегнал на едно дърво. Подпираше се на едната си ръка. С другата ръка бе закрил окото си, а здравото му ме гледаше с безсилна ярост.