Бедствие на високи токчета

— Хубавица като вас се нуждае от накити за вратлето и ушите. Вчера ми донесоха едни диамантени обици…

— Ако зависи от мен, докато съм жива, няма да погледна диамант — категорична беше Бренди.

— Коя си ти и какво си направила със сестра ми? — симулира ужас Ким.

— Я не ми се прави на интересна! — скастри я Бренди по телефона.

— Сапфири за красивите ви очи. — Господин Нгуен й се усмихна. Около устата си имаше бели линии и рождено петно на бузата си… или синина.

Бренди хвърли поглед на двамата младежи. Те се бяха преместили при компютърната техника. Разговаряха тихо и изглеждаха съсредоточени върху айподите на витрината. Не бяха близо до нея и като че ли не се интересуваха от сделката й, но и двамата бяха увили главите си с шаловете. Сякаш се опитваха да се маскират. Обзе я неловко чувство.

— Ким, я задръж малко… — Тя се приведе над щанда. — Сапфири биха ми подхождали идеално — каза високо, а приглушено добави: — Нуждаете ли се от помощ?

— Какво става? — попита я Ким.

— Нищо. — Бренди взе кутията и се обърна към господин Нгуен: — Тези младежи нали не ви притесняват?

— Непрекъснато се мотаят в квартала. Дойдоха да се постоплят и да проверят каква електроника имам. — Собственикът сви рамене. — Хакери са.

— Хакери ли? — Това не беше хубаво.

— Може би се изразих погрешно. Става въпрос за компютърни маниаци. — Азиатецът бутна капачето с пръст и то се отвори. Като видя какво има вътре, Бренди затаи дъх. Подпрени на бялата кадифена възглавничка, сапфирите искряха във великолепен оттенък на синьото.

— Ау! — Сигурно камъните и на двете обици бяха по един карат, с обков от жълто злато. Бренди забрави да се пазари, забрави да се прави на печена. — Разкош.

— Бренди, сериозно ти казвам, че ако не ми отговориш… — Ким звучеше ядосана.

— Прощавай. Заплеснах се. Просто сапфирите…

— Хубави ли са? — Ким обичаше бижута и се показа схватлива ученичка, когато Тифани ги учеше да различават истинските от фалшивите. — Хей, чакай! Няма да ме разсееш. Имали някакъв проблем в магазина?

Бренди отново погледна мъжете. Те сочеха една антична тиара и се смееха. Изглеждаха млади и безгрижни. Както се смееше, единият започна да кашля, сякаш беше болен от бронхит, а другият взе да го тупа по гърба. Бренди реши, че може да са се увили така в шаловете заради настинка или грип. Не се сещаше защо господин Нгуен ще отрече, ако има проблем.

А сапфирите привличаха погледа й като нажежени въглища.

— Всичко е наред. А сега нека видя тези камъни. — Бренди прие лупата, предложена й от собственика. Избърса я внимателно и я поднесе към окото си. — С цвета на метличини — замечтано констатира тя.

— Кашмирски — допълни господин Нгуен.

— Кашмирски — глухо повтори Ким. — Най-добрите.

— Единият има включение, частично закрито от обкова. Другият е с петънце. Според мен са истински.