Японският любовник

Бабата се отзова на молбата на внука си и се зарови в спомените си, за да му помогне да напише книгата, която според признанието му той носел в себе си цяло десетилетие, като ту я започвал, ту я захвърлял. В този амбициозен проект нямаше друг толкова подходящ сътрудник, колкото Алма, която разполагаше с време и все още не даваше признаци на старческа деменция. Алма ходеше с Ирина в дома "Беласко" в Сий Клиф и преглеждаше кашоните си, които си стояха непокътнати дори и след нейното заминаване. Бившата ѝ стая седеше затворена и в нея влизаха само да я почистят. Алма бе раздала почти всичките си притежания: на снаха си и на внучката – бижутата, с изключение на една диамантена гривна, която пазеше за бъдещата съпруга на Сет; на болници и училища – книгите, на благотворителни организации – тоалетите и кожите, които никой не се осмеляваше да носи в Калифорния поради страх от защитниците на животни, които в необуздан изблик биха могли да се нахвърлят е нож. Други вещи раздаде на явили се желаещи, а за себе си запази единствено това, което смяташе за ценно: писма, дневници от различни периоди на живота ѝ, изрезки от пресата, документи и снимки. "Трябва да подредя всичко това, Ирина, не искам, като остарея съвсем, някой да сложи ръка на личния ми живот." Отначало се помъчи да се справи сама, но колкото повече доверието ѝ в Ирина растеше, толкова повече започна да прехвърля тази дейност на нея. В крайна сметка отговорностите на момичето се разпростряха върху всичко, е изключение на едни жълти пликове, които пристигаха от време на време и които Алма грижливо и незабавно скриваше от чужди очи. Ирина бе инструктирана да не ги докосва.

На внука си доверяваше своите спомени един по един, скъпернически, за да го държи край себе си възможно най-дълго, защото се страхуваше, че ако той се отегчи и престане да се навърта около Ирина, прословутият ръкопис отново ще се озове в някой забравен кашон, а тя ще вижда младежа много по-рядко. Присъствието на Ирина бе задължително в срещите ѝ със Сет, тъй като, когато момичето го нямаше, той се разсейваше, понеже я чакаше да се появи. Алма се смееше в себе си при мисълта как би реагирало семейството, ако Сет – първородният Беласко, се свърже с някаква едва оцеляваща имигрантка, която се грижи за старци и къпе кучета, за да преживява. Нея подобна възможност не я скандализираше, защото Ирина беше по-умна от повечето атлетични и кратковременни приятелки на Сет; същевременно си даваше сметка, че тя е като необработен скъпоценен камък, който трябва да се шлифова. Постави си за цел да ѝ даде известен културен гланц и започна да я води на концерти и музеи, да ѝ дава книги за възрастни, та да спре да чете онези абсурдни огромни романи за фантастични светове и свръхестествени създания, които девойката толкова харесваше. Захвана се да я учи на обноски, включително на правилно боравене с приборите на масата за хранене. Все неща, на които Ирина нямаше как да е научена от селските си баба и дядо в Молдова, нито от майка си – алкохоличка в Тексас. За щастие, Ирина беше будна и благодарна и Алма щеше лесно да я облагороди, като по този начин дискретно ѝ се отплати за това, че привличаше Сет в "Ларк Хаус".