Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
разбираше и защо бягаше. Жените го гонеха. Не обратното. Понякога ги оставяше да го
хванат и когато го направеше, ги използваше – за секс, нищо повече.
Никоя не бе докосвала сърцето му. Секс за спорта, както си бе помислил отвън.
Чакайте! Беше чула мислите му? Сърцето й пропусна един удар. О, о.
Новина – можеше да го разчита.
Гореща новина – взаимното привличане се засилваше. Много. Дръжте си бельото.
Мила Богиньо, беше чувствено, сексуално и по-важното космически привлечена
към супер дръвник. Ако спуснеше емоционалните си бариери, би била преебана…
буквално.
Защо това не звучеше толкова зле, колкото би трябвало?
В друг случай можеше и да обмисли дали да не му скочи, но при тези
обстоятелства, насред ясновидската си задача, не би трябвало дори да си го помисля.
Нали?
Ъм, да. Той беше най-добрият кандидат, който бе имала… Смразяващи вещерски
топки, беше най-добрият кандидат, който някога бе имала.
Предупреждение! Когато налетиш на космическо сексуално привличане,
грешки… от космически пропорции… могат да бъдат направени.
Забави топката, рече си тя. Без импулсивни реакции. Поеми дълбоко дъх.
Помисли. И се опитай да намериш някакъв какъвто и да било смисъл в това.
Защо от всички хора, които бе срещала, можеше да разчита него?
Обикновено разчиташе хора, които са притежавали старинните предмети, с които
влизаше в контакт – мъртви хора. Отдавна починали. Защо тогава можеше да разчита
този жив, дишащ първокласен тестостерон, този земен бог, който изпълваше
овехтялата черна тениска като фитнес модел?
- Мястото е само твое, нали? – попита тя, за да бъде сигурна. – Без партньори или
роднини, с които да си делите правата?
- Би било твърде лесно – каза той. – С удоволствие бих прехвърлил този кошмар
на някой роднина. Няма нито един от тях, който да не го заслужава.
Подозренията й взеха връх.
- Много време ли прекарваше тук като много малък?
- Ако трябва да знаеш, тук съм роден.
Пресвета астрална равнина!
- Защо не в болница?
- Родил съм се рано през онова, което регистрите наричат сто часова снежна буря,
26 февруари 1969 г. Бурята е била с пропорциите на ураган. Не са успели да закарат
майка ми до континента, но какво общо има това с…
Пейджърът му изписука.
- Помощникът ми има нужда от мен. – Пакстън натисна копчето за надолу и спря
на втория етаж. Преди да излезе, той се обърна към нея. – Стой.
- Бау – отвърна тя, докато пристъпваше на площадката, за да го погледне как тича
надолу по стълбите, възхищавайки се на отпуснатата му походка като на пантера,
дупето му, хубаво и стегнато като гръдните му мускули. Секси и супер Урагана
Пакстън, чиито дух и владение така са се просмукали в тази старинна крепост, та се бе
превърнал във физическото й гърне злато.
Когато бе освободил китката й, тя се бе изненадала, че му беше позволила да я
държи толкова дълго, но сега се чувстваше лишена, глупачката, и разчитането му бе
станало по-трудно, което не биваше да я изненадва. Близостта винаги хвърляше
светлина върху психометричните впечатления, а докосването ги проясняваше.
Докосването докарваше на фокус образи, аромати, звуци и емоции. Позитивните
вибрации я ободряваха. Негативните вибрации я депресираха и понякога я разболяваха.
Поради тази причина, единственият физически контакт, който позволяваше и на
който се доверяваше, бе този на сестрите й… допреди пустия Кинг Пакстън.
В преливащия от негативност замък, той я бе докоснал. А тя не само го бе
позволила, бе го приветствала и се бе отдала на контакта. Беше го приветствала като
вода в пустинята.
Кой да знае, че е била толкова пресъхнала?
Мразеше да я докосват. Мразеше да я носят и специално мразеше да навлизат в
пространството й – баща й казваше, че била кошмарно пищящо бебе, – но, когато
Пакстън я замъкна отвън, а после и обратно вътре, трябваше да се принуди да не бъде
пасивна като се престори, че се бори с него.
Докосването му я стопли. Можеше да я изпепели с топлината си. Ако той
вложеше мисъл и човешки интелект, кой знае какъв ад можеше да създадат.
К'во знаете, ясновидската й дарба я бе отвела до възбуден здравеняк със запас от
тайни и преценяващ поглед… мъж, който моментално и магнетично си бе паднал по
нея, както и тя по него, макар никога да нямаше да го признае, нито пред себе си, нито