Приключенията на Казанова

Офицерът се приближи с благородно и учтиво благоприличие и попита:

— На каква случайност, господин абате, дължа честта да ви имам под мое покровителство?

Подобно отношение възвръща цялата еластичност на белия дроб!

Разправих му на дълго и на широко цялото си злополучие. Той го намери смешно, но един характер, който намираше бедата ми смешна, не можеше да не ми хареса, защото съзнавах, че неговият начин на мислене е доста сходен с моя. Той ми даде веднага един войник да ме обслужва и малко след това имах вече легло, столове и маса. Вниманието му отиде дори дотам, че накара да поставят леглото ми в неговата стая — една любезност, към която не можех да остана безчувствен.

След като ме покани учтиво да взема участие в обяда му, предложи ми една партия пикет. Но веднага след моето начало той обърна вниманието ми, че играе по-добре от мен и че офицерът, който ще го смени, играе по-добре и от него. Загубих три или четири дуката. Накрая ме посъветва да не играя на следващия ден. Послушах го. Каза ми, че за вечеря ще има посещение, след ядене ще се играе фараон, но държателят на банката бил един грък — опитен играч, затова не бивало да играя. Намерих съвета много приятелски, особено когато видях, че всички играчи загубиха и че гъркът, без да се грижи за ругатните на измамените, с пълно спокойствие сложи парите в джоба си, след като изплати частта на дежурния офицер, който участвуваше в банката.

Този държател на банката се наричаше дон Бепе или Кадето и по произношението му познах, че е неаполитанец. Съобщих наблюденията си на офицера и го попитах защо ми каза, че е грък. Той ми обясни, че изразът неаполитанец означавал нечестен играч и поуката, с която той съпроводи обяснението си, ми беше от голяма полза.

През следните пет дни животът ми беше еднообразен и доста тъжен. На шестия ден обаче французинът пое отново поста. С удоволствие го видях да идва. Усмихвайки се, той ми каза, че бил възхитен да ме види отново и аз приех комплимента като нещо съвсем естествено. Вечерта се състоя същата игра и със същия резултат, като изключим това, че един от играчите стовари бастуна си по гърба на държателя на банката, на което гъркът със стоическо равнодушие не обърна внимание. Девет години по-късно видях отново същия индивид като капитан на служба при Мария Тереза във Виена. Той се наричаше тогава Де Афлисио. Десет години след това го видях пак като полковник и за кратко време след това като милионер. Най-сетне го видях преди тринадесет или четиринадесет години като затворник в галера68. Беше красив, но смешно, въпреки своята красота, имаше разбойническа физиономия. Виждал съм и други лица от същия тип: Калиостро69 например и един друг, който още не е в галерите, но няма да им избяга. Ако читателят е любопитен, ще му кажа името на ухото.