Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Направо си е без пари! Нямах си представа, че понитата толкова са поскъпнали. — И забелих очи.
Графинята ме успокои, че това била в момента пазарната цена, и за по-убедително се притисна в мен, та да помириша парфюма й.
— Моля ти се — рече с неотразим тон. — Ще бъда най-добрата ти приятелка.
В този момент по стълбите слезе нахилената до уши Джанет.
— Привет, привет! Какво става тук?
Погледнах я и казах:
— Добре дошла на шибаното ни парти!
Но тя явно не схвана сарказма ми, а само след секунди Графинята я бе привлякла към собствената си кауза и двете се отплеснаха на тема колко добре щяла да изглежда Чандлър върху понито, в едно сладко английско костюмче за езда, което Графинята щяла да й поръча за Бог знае какви пари.
Усетих удаващата ми се възможност и пошепнах на Графинята, че ако дойде с мен в банята и ми се надупи над мивката, с най-голямо удоволствие още утре, веднага щом свърши епизодът на „Острова на Гилигън“ в единайсет часа, ще отида в конюшнята „Голд Коуст“ да купя понито, при което тя шепнешком ми отвърна: „Сега ли?“, а аз кимнах в знак на потвърждение и три пъти рекох забързано: „Хайде, хайде, хайде“, при което Графинята взе, че се усмихна и се съгласи. Помолихме останалите да ни извинят за минутка.
Почти без фанфари я наведох над мивката и й го нахаках, както още си беше суха, при което тя каза „АУ!“, после пак кихна и се закашля.
— Наздраве, любов моя! — рекох и продължих да помпам — дванайсет пъти на висока скорост — и се изпразних като реактивен двигател. От супата до десерта, цялото нещо трая не повече от девет секунди.
Графинята извърна прекрасната си главица и попита:
— Толкоз ли само? Свърши ли?
— Ъ-хъ — отвърнах и отрих пръсти един о друг, но не усетих никакво изтръпване. — Що не се качиш горе да се довършиш с вибратора?
Все още приведена над мивката, Графинята запита:
— Какъв е тоя зор да се отървете от мен? Какво сте замислили с Дани, а?
— Нищо, захарче, говорим си за бизнес. Нищо повече.
— Да ти го начукам — отвърна разгневената Графиня. — Лъжеш ме, и то неуспешно! — Рязко се отблъсна с лакти от мивката, при което аз полетях назад и се джаснах с пълна сила във вратата на банята. А тя вдигна клина си за езда, кихна, хвърли един поглед на огледалото, оправи си косата, избута ме настрани и излезе.
След десет минути в сутерена бяхме останали само аз и Дани и продължавахме да сме трезви като гьон. Поклатих тъжно глава и рекох:
— Толкова са стари, че сигурно са изветрели. Дай да вземем още по едно.
Повторихме дозата, но след трийсет минути — пак нищо. Дори една игличка не усетих да ме пробожда.
— Ебаси и лайната! — Рече Дани. — По петстотин долара на таблетка, а ефектът — нулев! Я да видя докога са годни.
Подхвърлих му шишенцето и той се взря в етикета.
— Декември осемдесет и първа! — възкликна. — Ами че тя годността им отдавна е изтекла! — Отвинти капачката и извади още две лемънки. — Изветрели са. Дай да вземем по още едно.
Трийсет минути по-късно направо се чувствахме разбити. Бяхме глътнали по три отлежали лемънки, и то — за абсолютно нищо!
— Е, туйто! — рекох ядосано. — Официално ги обявявам за нефелни.
— Ами, да — рече Дани. — Това е животът.
В този миг от интеркома се чу гласът на Гуин:
— Господин Белфърт, на телефона е Бо Дитъл.
Вдигнах слушалката.
— Здрасти, Бо, какво става?
Отговорът му ме стресна:
— Трябва моментално да поговорим, но не по този телефон. Намери някой уличен автомат и ми позвъни на следния номер. Имаш ли с какво да пишеш?
— Какво се е случило? — запитах. — Успя ли да говориш с Бар…
Но Бо ме отряза:
— Не от този номер, Бо. Макар че, накратко казано, отговорът е „да“ и имам сведения за теб. Вземай сега химикалката.
Само минута по-късно бях в малкия си бял мерцедес, а задникът ми замръзваше. В бързината бях забравил да си взема палто. Навън бе кучешки студ — някъде около минус петнайсет, — а по това време на зимата в седем вечерта вече беше се стъмнило. Запалих колата и тръгнах към главния портал. Свърнах наляво по Пин Оук Корт и с изненада забелязах, че и покрай двата тротоара са паркирали куп автомобили. Явно някъде в квартала имаше парти. Чудесно! — рекох си. Току-що се изръсих десет хиляди долара за най-скапаните куалуди в историята на човечеството, а някой празнува и хич не го е еня!