Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Няма как да разбера — каза той. — Мисля, че ще сътрудничи, но…
Кайтай удовлетворено кимна с глава, събра навитото въже и го сложи в кожен калъф на колана си.
— Знаеш не по-зле от мен, че тази вечер не всичко ще върви по план.
— Песимистка — изсумтя Тави.
— Тави — намеси се Исана, — охлаждащите камъни достатъчно ли са?
Той още не можеше да повярва, че майка му е помогнала на Кайтай да обере дузина ресторанти късно през нощта.
— Трябва да са достатъчно — отговори той. — Повече се притеснявам от бронята. Тя е почти това, от което се нуждаем, но не е идеална.
— Едва ли може да се разчита някой да направи фалшива броня за два дни — каза Кайтай, — дори в столицата.
— Разбирам, но… — Тави въздъхна. — Няма друг начин да се проникне вътре, без да се вдигне тревога.
— Направихме всичко възможно, за да се подготвим, алеранецо — каза му тя. — Сега вече няма причина за притеснение.
— Вероятно — отговори той.
— Но ти пак ще се тревожиш — въздъхна тя.
— Може би това не е само по негова вина — промърмори Исана. — Страхувам се, че този навик го е взел от мен.
Тя се обърна към Тави и изражението й стана много по-сериозно.
— Но тя е права, скъпи. Притеснението — това е замаскиран страх. А страхът ще те изяде отвътре, ако му позволиш — тя леко му се усмихна. — Повярвай ми. Знам го.
Тави въздъхна дълбоко и тежко. Ако изобщо някой в цяла Алера имаше основателни причини за притеснение и страх, то това беше той. Въпреки че в същото време вътрешно призна, че съветът е полезен. Може и да не успее да го следва, но вероятно ще е разумно да се опита, поне в дългосрочен план.
— Ще се опитам — каза той сухо. — Но не и тази вечер. Достатъчно съм напрегнат и без допълнителен натиск.
Исана му се усмихна и кимна.
— Ще бъдем готови да тръгнем, когато настъпи времето — каза му тя.
Кайтай изсумтя, докато ровеше във втората торбичка на колана си и старателно подреждаше няколко инструмента.
— Само ако някой тук не ни разсейва с глупави приказки за неща, които не може да промени.
Тави искаше да каже, че двете имат езици, по-дълги и от неговия, но промени решението си. От това, с което очакваше да се сблъска днес, бурния смях за негова сметка беше доста надолу в списъка.
— Ще тръгнем веднага, щом Ерен приключи с маскировката.
Той кимна и на двете и закрачи обратно по коридора към стаята си. Когато влезе, Арарис стоеше в центъра на стаята, обвит в дълъг сив плащ.
— Сигурен ли си, че не е прекалено дълъг? — попита той. — Плащовете изглеждат много добре, но са непрактични и без да се спъваш в дългите им поли по време на бой.
— Ще се скъси с четири-пет инча, щом си сложиш бронята — увери го Ерен. Той погледна Тави и му хвърли втори сив плащ, увит на топка. — Този изглежда леко свободен. Пробвай го.
Тави разгърна плаща и го облече. Ерен приближи да огледа подгъва, който висеше до средата на коленете.
— Не е зле. Не са със съвсем еднаква дължина, но в тъмното трябва да мине.
— И това е вярно — каза Тави.
Отвън градските камбани удариха веднъж, както правеха на всеки кръгъл час между залеза и изгрева.
Полунощ.
— Добре — каза Тави и грабна раницата си. — Да тръгваме.
Първата част от плана в известен смисъл беше най-опасната.
Сивата кула беше невзрачна на вид сграда, която не беше оставила име и роля в историята, както се предполагаше. Не изглеждаше особено плашеща. Всъщност тя малко приличаше на кула. Представляваше непретенциозна каменна сграда на няколко етажа. Обърнатата към площада фасада изглеждаше типично държавна, дори еднаквите решетки на прозорците говореха повече за ред и икономии, отколкото за стил или изкуство. Около сградата имаше широка зелена морава, лишена от всякакви допълнения и лесно видима.
От векове Сивата кула играеше важна роля в алеранското общество като единственият затвор в Империята, способен да удържи в плен високопоставени граждани против волята им.
В Кулата имаше фурии, вградени в самите й камъни, слети с решетките на всяка килия, която задържаше много от потенциално най-надарените призователи на фурии в Империята, с единствената цел да неутрализира магията на затворниците.
В допълнение към защитните фурии, Кулата беше също така дом и на Сивата гвардия, петдесет рицари на метала, подбрани именно заради особеностите на характера им и лоялността им към Империята.