Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Всъщност имаше дори текст в Закона за короната, който задължаваше короната да плати на всеки гвардеец сума, три пъти по-голяма от предложения подкуп, когато гвардеецът предаде лицето, отговорно за този опит. През вековете на служба нито един Сив гвардеец не беше приел подкуп.
Всичко това означаваше, че далеч не е толкова лесно да се измъкнеш от Сивата кула, както от затвора на отбранителните укрепления на Елинарх.
Всъщност нито един затворник не беше избягал от Сивата кула — докато Тави и Кайтай не проникнаха незабелязано от защитните фурии на Кулата и нейните пазачи и не измъкнаха Антилар Максимус от килията му по време на атаката на ворда преди няколко години.
По онова време имаше малко традиционно външни атрибути на затвор. Нямаше нито решетки, нито порти, нито стени около основата на кулата.
Оттогава всичко се беше променило.
Първото препятствие, което Тави трябваше да преодолее, беше петнайсетфутова стена по външния периметър на тревата. Беше дебела два фута и се състоеше от същите преплетени слоеве камък като крепостни стени, ограждащи легион.
Отгоре на стената стърчаха множество остри като бръсначи каменни первази, между които се виждаха скулптури от малки сови с размер на длан — гаргойли.
Гаргойлите бяха доста разпространени охранителни фурии, често използвани в крепости и имения на богати и властимащи и макар външният им вид да варираше значително, всички те имаха едно общо нещо — бяха създадени, за да бъдат големи, силни и плашещи.
Разходите на сили и призовавания, необходими за поддържането на гаргойлите, означаваше, че поддръжката им е скъпа, а тъй като Сивата кула беше държавно учреждение, постоянно се отделяше внимание на икономиите.
Тави даде идеята да се използват по-голям брой, но по-слаби фурии. С помощта на усилия, сравними с работата, необходима за поддържането на един гаргойл, стените (също по предложение на Тави) можеха да бъдат напълно обградени от магическа стража.
Совите не бяха същества, предназначени за насилие, както болшинството гаргойли. Те просто стояха там, за да изкрещят и да оповестят, ако някой се опита да пропълзи над стената.
Всичко това означаваше, че единственият начин да се влезе в територията, освен да прелетиш или по някакъв начин да прескочиш стената, беше да минеш през нейните защитени и охранявани порти, които се отваряха само за Сиви гвардейци, както и за куриери и юридически лица, които имат специално разрешение от самата корона.
Затова Тави, Ерен и Арарис се насочиха към доковете. Тави ги заведе в тъмна пресечка, недалеч от улица, пълна с кръчми и механи.
— Ти сигурен ли си? — промърмори Арарис.
— Всяка седмица ходех в Кулата, за да играя лудус с Варг — отговори Тави, докато разхлабваше меча си. — Успях да се запозная с повечето гвардейци. А наетите за тази работа не обичат да променят навиците си. Карус и Герт могат да се появят всеки момент.
Арарис свали колана си с меча и го остави настрана.
— Ами ако графикът е променен?
— Едва ли — обади се Ерен. — Поразхвърлял съм доста пари в района. Те всяка седмица си запазват стаи в „Аления фенер“.
— Карус се смята за познавач на виното — каза Тави. — Е… Поне всеки път, когато не е твърде пиян, за да върже две думи. А Герт харесва танцьорките.
Тави леко се намръщи. Беше му повече от леко неудобно да обсъжда какво се кани да направи. Той неведнъж беше разговарял с тях приятелски. Тези двамата бяха верни слуги на Империята и винаги бяха учтиви с Тави, който по онова време беше мършав млад паж, все още недостигнал пълния си ръст. Това, което се канеше да направи, изглеждаше като много лош начин да им се отплати за предаността и уважението.
Ерен надникна иззад ъгъла.
— Тави.
Тави се успокои и погледна към улицата.
В тази част на града имаше по-малко магически лампи, отколкото другаде, но той виждаше достатъчно добре, за да разпознае двамата Сиви гвардейци, които крачеха с широки крачки като хора, наслаждаващи се на няколкото заслужени чашки през изминалата вечер.
Тави даде знак на Арарис. Сингуларът безшумно се премести при Тави и му подаде малка торба с чакъл.
— Пияни или не — каза Арарис, — те са рицари на метал. Ако успеят да си извадят мечовете, тогава тези торби няма да ни помогнат много.
— Но ако тръгнем след тях с мечове на кръста, те ще усетят метала, преди да можем да ги използваме — отвърна Тави.