Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
С една дума, той не се боеше от разобличение. В края на краищата никой не е в състояние да установи колко са на брой неговите жени и деца. Освен Екатерина, която твърдеше, че го е следила и е направила списък. Съдейки по цифрите, които му назова, списъкът й действително беше пълен. Но Катерина умря, и то доста навреме. Така че доктор Волохов нямаше никакво намерение да дава методиката си в чужди ръце. Достатъчно добре си даваше сметка на кого и за какво може да послужи тя. Сега, когато вече работата му беше почти на приключване и оставаше само да чака децата на Вера и Зоя, той беше сигурен, че е постигнал успех. Беше се научил да създава хора със силен интелект и превъзходни физически данни за издръжливост и устойчивост към натоварвания. При това те бяха абсолютно послушни и контролируеми. Идеалните изпълнители, които в престъпни ръце можеха да се превърнат както в супернадеждни телохранители и безстрашни, силни бойци, така и в хитри престъпници и неуловими наемни убийци.
Волохов не искаше да дава методиката си на никого, защото ясно виждаше възможните последици от масовото й прилагане. И затова, когато непознатият се обади отново, той без колебание отговори:
— Не. Не разбирам за какво говорите и нямам намерение да ви продавам нищо.
— Е добре — отговориха му, — ще съжалявате за това. Сами ще си вземем методиката от вас.
След този разговор в продължение на няколко дни Волохов ходеше напрегнат и настръхнал, защото очакваше всеки миг да го сграбчат, овържат и откарат нанякъде, където ще го подложат на изтезания. Или ще влязат с взлом в жилището му и ще откраднат всичките му записки. Или още нещо от този род…
Но не се случи нищо такова. Нито го нападна някой, нито пък записките му бяха откраднати. И малко по малко той взе да се успокоява. Съумя да се застави да не мисли за това. Точно както и при случая с Анисковец си повтаряше: „Няма нищо страшно. Просто са ме заплашили. Видяха, че не се страхувам, и се отказаха.“ Беше му по-леко и по-удобно да мисли така. Механизмът за изместване на неприятните и тревожни мисли работеше безотказно у доктор Волохов.
А днес следователят в прокуратурата му каза, че някой е отвлякъл Наташа Терехина, единствената от порасналите му дъщери, която проявяваше блестящ интелект. И Оля би била същата, ако не беше черепната травма. Но при Оля интелектуалното развитие спря, остана само феноменалната памет. Останалите деца, при които усъвършенстваше тази част от методиката, бяха още твърде малки. А Наташа е вече на седемнайсет години. Значи заплахите по телефона излязоха сериозни. Отвлякоха момичето, за да го изследват най-подробно и да потърсят начин да разберат какво е правил с него доктор Волохов. Ще вземат от Наташа всевъзможен материал за анализ, ще я подлагат на мъчителни процедури, включително и на пункции за гръбначномозъчна течност. Ще се опитат да стигнат до корените на методиката му.
А после ще се доберат до Ира. Разбира се, нея трудно биха могли да отвлекат, тя не е така беззащитна като полупарализираната си сестра. Но можеше да я подлъжат да замине с тях съвсем доброволно и без скандали, така че никой да не я търси. Ира също им е нужна, защото вече показа способността си да работи непрекъснато, без необходимата за всеки жив организъм почивка и дори, ако се наложи, без да спи. Само с Наташа няма да стигнат доникъде, единственото, което щяха да постигнат, е да я измъчат с процедури и изследвания. Но ако едновременно с нея изследват основно и Ира, ще постигнат резултат, съвсем годен за приложение.
А това не бива да се допуска.
Служителите от криминалната милиция в Мурманск не бързаха особено много да изпълнят поръчката на следователя от Московската градска прокуратура, но все пак свършиха работата, макар и не за един ден. Посоченият на телеграмата обратен адрес на подателя на улица „Полярна“ номер двайсет съществуваше, но там се намираше администрацията на голям завод. И нямаше никакъв блок номер трети. И още по-малко апартамент девети. Откриха бланката на телеграмата и я изпратиха в Москва. Оставаше само да се чака какво ще кажат експертите, на които заедно с тази бланка бяха предоставени за сравнение тетрадките на Наташа Терехина. На пръв поглед почеркът изглеждаше един и същ, но не беше изключена вероятността това да е добър фалшификат.