Отдел Убийства: Илюзия за грях

Колкото повече време не донасяха картона, толкова повече се засилваше надеждата, че замисълът е излязъл сполучлив. Пратеникът е бил арестуван, подложили са го на разпит, научили са цялата истина и всеки миг тук ще нахълтат спасителите. Може би ще пристигнат с коли или с хеликоптери, а може да бъдат изпратени и бойци от специалните части, които през планините и горите пеша ще се доберат до това престъпно леговище и сварят обитателите му неподготвени. Мирон постоянно се улавяше, че неволно се разсейва от онова, което върши в момента, и напрегнато се ослушва дали не се чува шум от коли и хеликоптери, дали не пращят съчки под краката на промъкващите се барети. Но не се чуваше нищо, нищо не бучеше и не пращеше. Наоколо цареше пълна тишина, само от време на време прошумоляваха от вятъра листата на дърветата.

Надеждата на Мирон се засилваше с всяка изминала минута и когато той видя Василий с картона на Наташа в ръка, едва не застена от яд и отчаяние.

— Ето, всичко е наред — весело му каза Василий. — Можеш да предадеш на малката, че се сдобихме с картона й, там наистина е записано всичко, така че притесненията й стават излишни вече. Няма да й дадат нищо опасно за нейното здраве.

„Спокойно — каза си Мирон, — не се паникьосвай, може да са засекли пратеника в болницата и да са го проследили дотук. Без той да забележи.“ Разбира се, че е станало именно така. Оставили са го нарочно да избяга, за да видят къде ще занесе картона. Така че ще мине още известно време, докато разработят план за действие. Нищо не се прави набързо и необмислено. Търпение и пак търпение. Търпение и самообладание. Замисълът трябва да успее.

Но минаха още два дни, без да се случи нищо. Младежът разбра, че вече няма на какво да се надява. Замисълът му не бе успял.