Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Отдел Убийства: Илюзия за грях
Отдел Убийства: Илюзия за грях - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отдел Убийства: Илюзия за грях

Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:

Убита е самотна старица, в колата си е взривен офицер от федералната служба за сигурност… Двата случая сблъскват московската криминална милиция и контраразузнаването. В разследването постепенно изплуват казанската групировка на мафията и нейният тайнствен главатар с прякора Аякс. Анастасия Каменска от отдел „Убийства“ и колегата й от ФСБ майор Ташков разплитат невероятно кълбо от чудовищни експерименти с нищо неподозиращи хора. Кой стои зад всичко това и струва ли то толкова трупове и разбити съдби…
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 178
Перейти на страницу:

Когато постъпи съобщението от Миша Доценко, че след работа доктор Волохов от института се е отправил към района на Соколники, Юра Коротков незабавно отиде в съседния кабинет при Настя.

— Слушай, нашият доктор е решил най-сетне да се запознае с Ира Терехина. И от какъв зор?

— Точно така — бавно произнесе Настя, като вдигна към Юра внезапно блесналите си очи. — Сега вече разбрах. Ама каква тъпачка съм, Юрик! Как не се сетих веднага! Хайде да тръгваме.

— Къде? — изуми се Коротков.

— При Ира Терехина. Давай, Юра, по пътя ще ти обясня.

Колата на Коротков беше толкова стара, че при всяко вдигане на скоростта над петдесет километра в час гърмеше и се тресеше, така че двамата бяха принудени да избират дали да пътуват по-бързо, или да разговарят. Настя реши, че в дадения случай скоростта може да бъде пожертвана.

— Ако греша, така или иначе няма да постигнем нищо. Ако пък, наистина изляза права, няма защо да бързаме.

— Стига си ми говорила със загадки — възмути се Коротков. — Обясни ми, както обеща.

— Помниш ли как в началото ние с тебе се чудехме защо неуловимият чичо Саша Николаев проявява най-голям интерес към Наташа, при малките Терехини се отбива само от дъжд на вятър, а на Ира изобщо не обръща внимание, макар че всъщност тя има най-голяма нужда от помощ. После, когато се разбра, че чичо Саша е доктор Волохов, ние някак позабравихме своето учудване. А сигурно помниш също как веднага заподозряхме, че митичният Николаев е баща на Наташа, вероятно и на по-малките деца. Затова Костя Олшански така смело заяви на Волохов, че дъщеря му Наташа е отвлечена. И уцели десетката. А сега виж какво се получава. Волохов мами своята любовница Смирягина и я води в дома си, при което я уверява, че това е жилището на негов приятел, заминал в задгранична командировка. Да оставим настрана въпроса защо го прави. Много ясно, че щом изобщо не иска да се жени и за тази цел измисля дори неизлечимо болна съпруга, то той е принуден да лъже и за жилището. Но нашият приятел Ташков твърди, че Зоя Смирягина съвсем не е някоя наивница. Тя е тиха, покорна и с ниско самочувствие, но не и глупава. Схващаш ли мисълта ми?

— Засега не, много е тъничка. Какво точно трябва да схвана?

— Ами това, че един апартамент, който се обитава постоянно, и друг апартамент, където се ходи от време на време, изобщо не си приличат. Различават се един от друг, разбираш ли? Миризма на застояло, прах по пода и по мебелите, продуктите в кухнята — изобщо има маса признаци, по които може да се определи как се ползва жилището. И те уверявам, Юрик, че още не се е родила жената, която да не усети подобна разлика. Това е в природата на всяка жена, свързано е с домакинството и с чистенето. Мъжете забелязват тези неща в един от двеста случаи, а жените — винаги. Така че, отговори ми, възможно ли е Смирягина да не го е забелязала?

— Излиза, че е невъзможно.

— Е тогава защо не е забелязала?

— Ама стига де, Аска! — ядоса се Коротков. — Защо ме мъчиш? Като си задаваш въпроси, сама си отговаряй на тях. Аз да не съм ти опитно зайче?

— — У, какво си се разпенявил — засмя се Настя. — Задръж Малко. Ще ти обясня. Тя не е забелязала разликата, защото изобщо няма такава.

— Как така да я няма? Нали каза, че Волохов я води у дома си. Ташков съвсем точно го е установил. Или се съмняваш?

— Не, Юрик, не се съмнявам. Квартирата на „Семьоновска“, където е записан Волохов, и квартирата на неговия приятел-дипломат е една и съща. Само че Волохов не живее там.

— Ново двайсет. И къде живее според теб?

— У Ира Терехина.

* * *

Наближаваше девет вечерта и Ира си беше у дома, за работата в „Глория“ тръгваше към десет.

— Ох — уплашено възкликна тя, когато видя на вратата Настя и Коротков. — При мен ли идвате?

— Не съвсем. Твоят квартирант вкъщи ли е?

— Кой? Иляс? Няма го, той се прибира късно.

— А другият? Май се казваше Георгий Сергеевич?

— Тука е. Да го извикам ли?

— Недей, ние ще отидем при него. Коя е неговата стая?

— Ей тая — посочи Ира. — А защо го търсите?

— Помниш, че говорихме с тебе за Олег, нали? — обади се Коротков. — Тогава ти ми каза, че един ден, когато си била на работа, Олег е идвал да те търси и е разговарял с твоя квартирант.

— Помня. Но не зная за какво са разговаряли.

— Точно за това искаме да попитаме Георгий Сергеевич.

Почукаха на вратата, която им посочи Ира.

— Да! — чу се мъжки глас.

Настя хвърли бегъл поглед към Юра и видя как устните му се стиснаха в тънка линия. Явно беше познал чий е този глас.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)