Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Когато постъпи съобщението от Миша Доценко, че след работа доктор Волохов от института се е отправил към района на Соколники, Юра Коротков незабавно отиде в съседния кабинет при Настя.
— Слушай, нашият доктор е решил най-сетне да се запознае с Ира Терехина. И от какъв зор?
— Точно така — бавно произнесе Настя, като вдигна към Юра внезапно блесналите си очи. — Сега вече разбрах. Ама каква тъпачка съм, Юрик! Как не се сетих веднага! Хайде да тръгваме.
— Къде? — изуми се Коротков.
— При Ира Терехина. Давай, Юра, по пътя ще ти обясня.
Колата на Коротков беше толкова стара, че при всяко вдигане на скоростта над петдесет километра в час гърмеше и се тресеше, така че двамата бяха принудени да избират дали да пътуват по-бързо, или да разговарят. Настя реши, че в дадения случай скоростта може да бъде пожертвана.
— Ако греша, така или иначе няма да постигнем нищо. Ако пък, наистина изляза права, няма защо да бързаме.
— Стига си ми говорила със загадки — възмути се Коротков. — Обясни ми, както обеща.
— Помниш ли как в началото ние с тебе се чудехме защо неуловимият чичо Саша Николаев проявява най-голям интерес към Наташа, при малките Терехини се отбива само от дъжд на вятър, а на Ира изобщо не обръща внимание, макар че всъщност тя има най-голяма нужда от помощ. После, когато се разбра, че чичо Саша е доктор Волохов, ние някак позабравихме своето учудване. А сигурно помниш също как веднага заподозряхме, че митичният Николаев е баща на Наташа, вероятно и на по-малките деца. Затова Костя Олшански така смело заяви на Волохов, че дъщеря му Наташа е отвлечена. И уцели десетката. А сега виж какво се получава. Волохов мами своята любовница Смирягина и я води в дома си, при което я уверява, че това е жилището на негов приятел, заминал в задгранична командировка. Да оставим настрана въпроса защо го прави. Много ясно, че щом изобщо не иска да се жени и за тази цел измисля дори неизлечимо болна съпруга, то той е принуден да лъже и за жилището. Но нашият приятел Ташков твърди, че Зоя Смирягина съвсем не е някоя наивница. Тя е тиха, покорна и с ниско самочувствие, но не и глупава. Схващаш ли мисълта ми?
— Засега не, много е тъничка. Какво точно трябва да схвана?
— Ами това, че един апартамент, който се обитава постоянно, и друг апартамент, където се ходи от време на време, изобщо не си приличат. Различават се един от друг, разбираш ли? Миризма на застояло, прах по пода и по мебелите, продуктите в кухнята — изобщо има маса признаци, по които може да се определи как се ползва жилището. И те уверявам, Юрик, че още не се е родила жената, която да не усети подобна разлика. Това е в природата на всяка жена, свързано е с домакинството и с чистенето. Мъжете забелязват тези неща в един от двеста случаи, а жените — винаги. Така че, отговори ми, възможно ли е Смирягина да не го е забелязала?
— Излиза, че е невъзможно.
— Е тогава защо не е забелязала?
— Ама стига де, Аска! — ядоса се Коротков. — Защо ме мъчиш? Като си задаваш въпроси, сама си отговаряй на тях. Аз да не съм ти опитно зайче?
— — У, какво си се разпенявил — засмя се Настя. — Задръж Малко. Ще ти обясня. Тя не е забелязала разликата, защото изобщо няма такава.
— Как така да я няма? Нали каза, че Волохов я води у дома си. Ташков съвсем точно го е установил. Или се съмняваш?
— Не, Юрик, не се съмнявам. Квартирата на „Семьоновска“, където е записан Волохов, и квартирата на неговия приятел-дипломат е една и съща. Само че Волохов не живее там.
— Ново двайсет. И къде живее според теб?
— У Ира Терехина.
Наближаваше девет вечерта и Ира си беше у дома, за работата в „Глория“ тръгваше към десет.
— Ох — уплашено възкликна тя, когато видя на вратата Настя и Коротков. — При мен ли идвате?
— Не съвсем. Твоят квартирант вкъщи ли е?
— Кой? Иляс? Няма го, той се прибира късно.
— А другият? Май се казваше Георгий Сергеевич?
— Тука е. Да го извикам ли?
— Недей, ние ще отидем при него. Коя е неговата стая?
— Ей тая — посочи Ира. — А защо го търсите?
— Помниш, че говорихме с тебе за Олег, нали? — обади се Коротков. — Тогава ти ми каза, че един ден, когато си била на работа, Олег е идвал да те търси и е разговарял с твоя квартирант.
— Помня. Но не зная за какво са разговаряли.
— Точно за това искаме да попитаме Георгий Сергеевич.
Почукаха на вратата, която им посочи Ира.
— Да! — чу се мъжки глас.
Настя хвърли бегъл поглед към Юра и видя как устните му се стиснаха в тънка линия. Явно беше познал чий е този глас.