Отдел Убийства: Илюзия за грях

Когато съгледа Коротков на вратата, Волохов дори не помръдна от мястото си, сякаш изведнъж се бе сраснал с дивана, където седеше с книга в ръце. Юра влезе пръв, Настя — след него и затвори вратата.

— Добър вечер, Валерий Василиевич — тихо поздрави тя, надявайки се Ира да не чуе разговора им. — Не ви ли омръзнаха всички тези лъжи? Може би най-сетне ще поговорим нормално?

— Какво искате от мен? Вече казах всичко на следователя в прокуратурата. Да, Ира също е моя дъщеря и искам да съм близо до нея. Какво престъпно има в това? Или според вас трябваше да й разкажа, че майка й е родила децата си от чужд мъж и че аз съм нейният истински баща? Не разбирам защо не ме оставите на мира.

— Престанете, Валерий Василиевич. Поканете ме да седна, проявете малко възпитание, каквото, кой знае защо, не сте намерили за нужно да дадете на дъщеря си. Впрочем грехота е да хвърляме вината върху нея, при този начин на живот никак не й е до любезности. Но вие не можете да се оплачете от живота, така че, струва ми се, е по силите ви да се държите като джентълмен.

Волохов стана, и демонстративно тръшна книгата върху библиотечката.

— Моля, седнете — сухо произнесе той. — Но преди да говорим, искам да ми дадете дума…

— Вие май ни поставяте условия? — прекъсна го Коротков със скептична усмивка. — Валерий Василиевич, вероятно нещо не сте доразбрали относно положението, в което сте.

— Аз настоявам Ира нищо да не научи — упорито довърши мисълта си Волохов. — В противен случай отказвам да разговарям с вас.

— Сериозна заплаха — иронично се усмихна Настя. — Явно не си давате сметка в каква ситуация се намирате, Валерий Василиевич. Вие можете да се пазарите с нас колкото си искате, защото не сме процесуални лица, ако разбирате какво значи това. Дошли сме да поговорим с вас, вие ни отказвате, натрапвайки ни свои условия, с които ние не се съгласяваме й кротко напускаме стаята ви. И знаете ли какво правим след това? Отиваме при най-голямата ви дъщеря Ирина и й разказваме онова, което се опитвате така упорито да скриете. А утре ви извиква следователят, който за разлика от нас с Юрий Викторович се явява процесуално лице и има правото да изисква от вас показания, без да се съобразява с желанията ви, а още по-малко с несръчните ви опити да му натрапвате някакви смехотворни условия. Ако подобно развитие на нещата ви харесва повече, няма защо да губим както вашето, така и своето време. Сега можете да решавате.